Иранският режисьор Джафар Панахи печели "Златна палма" в Кан през 2023 г.

Иранският режисьор и сценарист Джафар Панахи, носител на „Златна палма“ за филма си „Обикновен инцидент“ на кинофестивала в Кан, заяви, че никаква цензура или авторитарен режим не могат да спрат неговото творчество. Панахи, който е известен с критичните си социални филми и борбата с цензурата в Иран, продължава да снима, въпреки забраните и преследванията.

Живот и творчество под натиск

Джафар Панахи, на 64 години, е един от най-почитаните представители на иранската „нова вълна“ в киното и признат майстор на социалната сатира. Филмите му разглеждат социалните несправедливости в Иран и привличат внимание в международния кинематограф. Творецът е лежал в затвора два пъти – за 86 дни през 2010 г. и почти седем месеца в периода 2022-2023 г., като е бил подложен на домашен арест и забрана да снима за 20 години, както и забрана да напуска родината си.

Въпреки това, Панахи не се отказва от своето дело. В интервю за електронното издание „Холивуд рипортър“, цитирано от БТА, той обяснява: „Няма как да ви спрат да правите филми. Просто трябва да намерите различни начини да разказвате историите“. Той снима филмите си нелегално, без одобрение от иранските власти, което е задължително според законите в страната.

Завръщане на екран в Кан и престижни награди

По думите на режисьора, ирански съд е анулирал наложените му забрани и в момента той няма активни правни проблеми. Това му позволи да присъства лично на световната премиера на „Обикновен инцидент“ в Кан, където филмът бе посрещнат с осемминутни аплодисменти. Само дни след това Панахи получи и най-престижната награда на фестивала – „Златна палма“.

Сред другите му международни отличия са „Златен лъв“ от Венеция за „Кръгът“ през 2000 г., „Златна мечка“ на Берлинале за „Такси“ през 2015 г., както и призове за сценарий и жури на фестивали в Кан и Венеция.

Нелегални продукции и личен ангажимент

Всички филми на Панахи от 2010 г. насам са били заснети без официално разрешение от иранските власти. При това той не изпраща сценариите си за одобрение, което е изискване в Иран. „Не виждам никакъв смисъл да работя в тази система“, казва режисьорът пред „Холивуд рипортър“. Той създава продукциите си дори в затвора и под домашен арест – като например „Това не е филм“ от 2010 г., заснет с мобилен телефон в хола му, или „Такси“, заснето в колата му, превърната в мъжко студио.

Въпреки множеството трудности, Панахи не обмисля живот в изгнание, а остава вярен на своето сънародие и среда. На фестивала в Кан той сподели, че не може да се адаптира към чужда среда и се чувства свързан с Иран. „Връщам се в Иран и ще мисля какъв ще бъде следващият ми филм“, каза той.

Борба с цензурата като мисия

Джафар Панахи посвещава живота си на киното и е непримирим борец срещу цензурата в родината си. Със смелостта да разказва историите, които властите не желаят да чуват, той продължава да впечатлява международната сцена и да бъде глас на иранското общество. Неговите творби са пример за художник, който не се поддава на репресии, а търси пътища да достигне до публиката независимо от ограниченията.