Георги Господинов посвещава "Градинарят и смъртта" на паметта на баща си
Романът съчетава лични спомени и езикови експерименти в елегично сбогуване с живота и тъгата по отиващото си време
Българският писател Георги Господинов трогателно отдава почит на своя покоен баща с романа „Градинарят и смъртта“, който е описан като нежно сбогуване с живота. Тази книга не е обичайна история за смъртта, а по-скоро за тъгата по отиващото си време, отбелязва в рецензията си Франц Хаас в изданието „Нойе Цюрхер цайтунг“.
Лична и емоционална история зад романа
Георги Господинов, носител на Международната награда „Букър“ от май 2023 г. за своя фантастичен роман „Времеубежище“, изживява тежкия период на сбогуване с баща си, който започва да умира няколко месеца след отличието. Именно този опит вдъхновява „Градинарят и смъртта“ – роман, който съчетава дълбока лична емоция и поетично разказване.
Първата част на книгата се концентрира върху описанието на смъртта на обикновен човек, а втората реконструира живота му през спомени и поетични фрагменти. Господинов определя резултата като „елегичен роман, мемоар“, в който се съчетава болката от края с езиковите експерименти, характерни за неговото творчество.
Езикови и времеви експерименти
„Градинарят и смъртта“ е преведен на немски от Александър Зицман и носи тежестта на тихата борба с езика и смъртта. За разлика от предишните си произведения като „Физика на тъгата“ и „Времеубежище“, където времето се разглежда метафизично, тук Господинов предлага дълбоко личен поглед към миналото.
Този подход превръща книгата в експериментална, но същевременно достъпна творба, която успява да вложи смисъл и красота в преживяванията на тъгата и раздялата.
Международно признание и медийно внимание
Романът беше представен на 25 юли като част от рубриката „Най-добрите книги на седмицата“ във вестник „Файненшъл таймс“. По-рано, на 18 юли, британският вестник „Гардиън“ избра „Градинарят и смъртта“ за книга на деня, което подчертава широкия международен интерес към творбата.
Тази книга предлага повече от просто история за край; тя е дълбоко лично и елегично сбогуване, което обхваща живота, тъгата и неизбежността на смъртта, пречупени през чувствителността на един майстор на словото.
