Доц. д-р Веселка Тончева представи изследване за Лудвиг Куба в музикалната култура

Доц. д-р Веселка Тончева представи своето проучване на тема „Лудвиг Куба и българската песенна култура от края на XIX и началото на XX век: между града и селото“ пред аудитория от експерти в областта на етнологията и фолклористиката. Събитието се проведе в зала 19 на Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей – БАН (ИЕФЕМ – БАН) и беше част от семинара „Музика и танц в етноложки изследователски терени – 2“.

Приносът на Куба в музикалната култура

„Сбирките на Лудвиг Куба са документ, който ни предоставя нови музикални сведения и, без съмнение, има своя принос за изучаването на един период на трансформации в музикалната култура“, каза доц. д-р Тончева. В своята лекция тя разгледа сбирките Písně makedonské („Македонски песни“) и Písně bulharské („Български песни“), издадени съответно през 1928 и 1929 г., които са последните от поредицата на Куба, озаглавена „Славянски песни“.

Тези трудове са сред първите фолклорни сборници у нас, които събират фолклорни песни от различни селища и отразяват активното взаимодействие между градската и селската песенна култура от края на XIX и началото на XX век. „Лудвиг Куба улавя онова, което теренът му предлага в социокултурната му роля на чужденец, издирващ песенен фолклор. Вероятно тази позиция на външен за българската културна среда, която има своите културни и ценностни кодове, също има значение за състава на песенните сбирки“, добави Тончева.

Музикален анализ на песенните сбирки

По време на лекцията Тончева представи на слушателите музикален анализ, който се концентрира върху специфични примери от двете колекции – както традиционни селски песни, така и популярни градски и градско-селски песни от този период. „Тези песни, както подчерта тя, остават актуални и до днес.“