Боно предупреди за рисковете от световна война на кинофестивала в Кан

Фронтменът на ирландската рок група „Ю Ту“ Боно предупреди, че светът никога не е бил по-близо до световна война през неговия живот. Той направи това изказване в интервю за Асошиейтед прес по време на кинофестивала в Кан, където представя премиерата на своя документален филм „Bono: Stories of Surrender“ („Боно: Истории за отстъпление“).

Геополитически тревоги и лично отражение

Боно сподели, че думите като „отстъпление“, „ненасилие“ и „мир“, които някога са му звучали абсурдно, днес му изглеждат съвсем актуални и приемливи. Това мнение той изрази на фона на съвременната политическа обстановка, която според него приближава човечеството към сериозен конфликт.

Кан е специално място за музиканта, тъй като е близо до морската вила в Ез-сюр-Мер, която той закупи заедно с китариста от „Ю Ту“ Дейвид Евънс-Едж през 1993 г. Боно определи този крайбрежен район като свое „закъсняло юношество“ и с усмивка сподели пред Асошиейтед прес: „Спал съм по плажовете наоколо. Събуждал съм се на слънце.“

Преди да пристигне в Кан, дъщеря му – актрисата Ийв Хюсън, му дала съвет да бъде благодарен, че като музикант е поканен на кинофестивал, посветен основно на актьори и режисьори. Боно обещал да се постарае да следва този съвет.

Филм и социално активизъм

Неговият документален филм „Bono: Stories of Surrender“ е черно-бяла лента, режисирана от Андрю Доминик. Филмът ще бъде достъпен на стрийминг платформата Apple TV+ от 30 май. Той е базиран на соловото сценично шоу на Боно, което от своя страна е вдъхновено от книгата му от 2022 г. „Surrender: 40 Songs, One Story“ – автобиографично произведение, в което Боно разказва личната си история.

В изповедния разказ музикантът се показва в самоиронична и аналитична светлина, разкривайки влиянието на баща си, бързия възход на „Ю Ту“ и връзката между егото и социалната му дейност. Той описва филма като „невероятните истории на една ниска рок звезда“.

Едни от най-емоционалните сцени във филма са онези, посветени на баща му, починал през 2001 г. Спомените за него са силен мотив в творбата. Боно цитира упрека му: „Ти си баритон, който си мисли, че е тенор“, който определя като всеобхватен и болезнен: „Дори обмислях заглавие 'Баритонът, който си мислеше, че е тенор'. Мисля за баща си, защото той е причината да пея. Това е рана, която никога няма да заздравее“, споделя Боно.

Ангажираност към глобалните проблеми

Боно, известен със своята активистка дейност в подкрепа на Африка и борбата срещу ХИВ/СПИН, изрази разочарование от решението за разпускане на Американската агенция за международно развитие (USAID) по време на управлението на бившия президент Доналд Тръмп. Според него този ход е върнал назад множество социални процеси.

„Ирационално е да изпитваш удоволствие от разрушаването на институции, създадени за милосърдие“, каза Боно, подчертавайки значението на такива организации за подкрепа на нуждаещите се.

Кан – фестивал с история

По време на интервюто Боно припомни, че фестивалът в Кан е създаден по време на Втората световна война като алтернатива на контролирания от фашисткия режим на Мусолини фестивал във Венеция. Това историческо наследство придава допълнителна тежест на събитието, на което музикантът участва като гост и разказвач на своята история.