Въвежда се мултифондова система за пенсионни фондове с по-висока доходност

От 1 януари 2027 година хората до 50 години ще трупат по-бързо спестяванията си за старини благодарение на нови промени в Кодекса за социално осигуряване. Те ще засегнат около 4 милиона български граждани, които ползват частните пенсионни фондове. Основната цел е пенсионните дружества да осигуряват по-високи доходности при съответно по-висок риск на инвестициите.

Министерството на финансите публикува за обществено обсъждане предложение за въвеждането на мултифондова система, която ще позволи по-гъвкаво и печелившо управление на вложенията на осигурените лица. Тези промени ще засегнат изчисляването на втората пенсия и начина, по който пенсионните фондове инвестират средствата.

Нов начин на изчисляване и гарантирани минимални пенсии

В момента правото на пожизнена или срочна пенсия от частните пенсионни дружества се основава на размера на минималната пенсия, като минималната партида трябва да е над трикратния ѝ размер. Минималната втора пенсия беше 15% от минималната пенсия, изплащана от НОИ.

С новите разпоредби като основен критерий ще се използва минималната работна заплата, която се увеличава ежегодно автоматично. За пожизнена пенсия вече ще е необходима партида с размер поне 20% от минималната работна заплата, а минималното плащане на втора пенсия ще е 10% от тази заплата.

При сегашните стойности това означава минимална втора пенсия от 107,70 лв., което е по-високо от настоящите 94,58 лв. За 2026 г. минималната пожизнена пенсия при минимална заплата от 620,20 евро ще е 62,02 евро, вместо досегашните 52 евро.

Въвеждане на мултифондова система и инвестиционни възможности

Основна промяна е създаването на три подфонда в рамките на универсалния пенсионен фонд – динамичен, балансиран и консервативен. Мултифондовата структура ще даде възможност доходността да се удвои, като се очаква тя да се покачи от сегашните 4-5% до около 10% годишно, което би осигурило по-високи втори и трети пенсии за осигурените.

Вноските на лица до 50 години ще се инвестират предимно в динамичния фонд, където се разрешава до 90% от активите да са в по-рискови, но доходоносни инструменти като акции и имоти. След навършване на 50 години средствата ще се прехвърлят към по-умерения балансиран фонд, освен ако клиента не избере друго.

Три години преди пенсиониране осигурените служебно се прехвърлят в консервативен фонд с по-нисък рисков профил. Тези средства са по-защитени, като инвестициите в акции са ограничени до 25% от активите. Осигурените ще имат възможност да разпределят средствата си между повече от един подфонд.

Такси и стимули за пенсионните дружества

За да насърчи пенсионните дружества да увеличават доходността на вложителите, законопроектът предвижда промяна в начина на таксуване. Таксата върху осигурителните вноски ще намалява постепенно от 4% на 2,1% към 2032 година. В същото време таксата върху постигнатата доходност ще се увеличи според типа подфонд – до 6% в динамичния фонд и до 3,25% в балансирания. В консервативния фонд таксата ще се начислява само върху нетните активи.

Промените включват и задължително годишно индексиране на втората пенсия, което ще нараства с 50% от доходността за годината на фонда за изплащане.

Реакция от индустрията и преобладаващи размери на спестяванията

Евелина Милтенова, председател на Управителния съвет на Българската асоциация на дружества за допълнително пенсионно осигуряване (БАДДПО), коментира: „Отдавна очакваме тази реформа, която ще модернизира пенсионната система и ще повиши доходността по персоналните спестявания на осигурените лица. Мултифондовата структура ще повиши инвестиционните възможности и ще обвърже таксите на пенсионните дружества с постигнатата доходност.“

Към края на септември в универсалните пенсионни фондове са натрупани общо 26,1 млрд. лв. от спестяванията на 4 128 949 българи. Средният размер на спестяванията е около 6 297 лв., като при мъжете той е по-висок от този при жените.

Натрупаната сума в активните партиди, в които има поне една осигурителна вноска за последните 12 месеца, е средно 8 462 лв. Частните пенсионни фондове показват рентабилност, доближаваща 9% при някои от тях – като „Топлина“ и УПФ ОББ, което потвърждава потенциала за по-високи доходи след въвеждането на мултифондовата система.

Предстоящи стъпки и информираност на осигурените

Въпреки че текстовете са готови от няколко месеца, общественото обсъждане ще продължи почти целия януари 2026 година. След това предстои предизборна кампания, което забавя приемането и влизането в сила на промените. Очаква се мултифондовата система да започне да функционира година след приемането си, като през този период ще се работи усилено по настройване на системите и повишаване на информираността сред осигурените лица, за да могат те да се възползват максимално от възможностите на реформата.