Ускоряване на заплатите в България след еврото: Проф. Виктор Йоцов

Ускоряването на растежа на работните заплати в България ще бъде най-стабилният и статистически значим ефект от присъединяването на страната към еврозоната през 2026 година, ако се следва опитът на държави, приели еврото. Това заяви проф. д-р Виктор Йоцов от Института за икономически изследвания (ИИИ) към Българската академия на науките (БАН) по време на дискусия, организирана от институцията.

Според Йоцов, за да се запази конкурентоспособността на икономиката, увеличението на заплатите трябва да съответства на производителността на труда. Той предупреди, че ако производителността не се навакса, това може да доведе до инфлация, която да подкопае реалния ръст на работните заплати.

Анализ на пазара на труда

Проф. Йоцов анализира пазара на труда в 11 страни от Централна и Източна Европа, шест от които са част от еврозоната. Той подчерта, че положителните тенденции след 2000 г. - нарастваща заетост, намаляваща безработица и повишаване на заплатите - се дължат предимно на интеграцията в Европейския съюз, а не само на приемането на еврото. Според него, основните двигатели на конвергенцията са структурните реформи, инвестициите в човешки капитал и достъпът до единния пазар на ЕС.

Йоцов участва в кръгла маса, на която бяха представени резултатите от първия етап на научноизследователски проект, финансиран от Фонд "Научни изследвания" към Министерството на образованието и науката. Проектът, озаглавен "Адаптиране на пазара на труда в условията на членство в еврозоната", е воден от СУ "Св. Климент Охридски" в партньорство с ИИИ при БАН и Университета в Рединг, Великобритания.

Тенденции в пазара на труда

По време на дискусията, доц. д-р Ралица Симеонова-Ганева от СУ "Св. Климент Охридски" представи очакванията за развитие на пазара на труда. Според нея, тенденциите включват продължаващ спад на работната сила и заетостта, увеличаване на дела на заетите с висше образование, както и недостиг на кадри със средно образование. Тя отбеляза, че недостигът на работна сила няма да бъде компенсиран без промени в трудовата мобилност и миграционните процеси.

Очакваният недостиг на работна сила, заедно с растящите заплати, ще насърчи инвестиции в автоматизация и нови технологии, за да бъде компенсиран дефицитът на кадри. Доц. Симеонова-Ганева подчерта, че въвеждането на еврото в България също ще оказва влияние, предизвиквайки положителни ефекти като по-нисък валутен риск, по-добър достъп до финансиране и по-лесна интеграция с европейските пазари.

В рамките на проекта в сградата на ИИИ при БАН е открит и Съвместен изследователски център, фокусиран върху иновативни политики на пазара на труда в България.