Сивата икономика в България достига 34.6% от БВП

Сивата икономика в България съставлява около 34,6 процента от БВП, сочат данни от проучване, осъществено от международната консултантска компания "Киърни" по поръчка на "Виза България". Резултатите бяха представени днес в София.

Според проучването, този процент на сива икономика е най-висок сред страните в Европейския съюз. Неофициалната икономика е особено разпространена в секторите на хотелиерството и ресторантьорството (70 процента), селското и горското стопанство и риболова (66 процента), изкуствата, забавленията и спорта (58 процента), строителството (56 процента), търговията на едро и дребно (53 процента) и производството (49 процента). В абсолютни стойности, търговията на едро и дребно (14,2 млрд. лв.) и промишленото производство (13,6 млрд. лв.) са секторите с най-голям обем на сивата икономика.

Влияние на дигитализацията

Проучването отчита, че дигитализацията играе важна роля за ограничаване на сивия сектор и стимулиране на икономическия растеж. Според изводите, 5 процента годишен ръст на дигиталните плащания в България може да намали размера на сивата икономика с един процент годишно. Това би могло да увеличи БВП с 1,9 млрд. лева годишно и да генерира допълнителни 0,6 млрд. лева данъчни приходи всяка година, коментира Конрад Слусарчик, директор "Комуникации с институции" за Централна и Източна Европа във "Виза Европа".

Данните показват, че използването на електронни разплащания в България е значително под средното за ЕС. Българите извършват средно 124 дигитални разплащания годишно на човек, което е под една трета от средното за ЕС.

Мерки за борба със сивата икономика

Лъчезар Богданов, главен икономист в Института за пазарна икономика, коментира, че за успешна борба с сивата икономика е необходимо систематично действие, което да елиминира не само крайната стъпка, а да атакува всички фактори, пораждащи това явление. Той подчерта, че е важно да се опростят регулациите и да се намалят данъчните тежести, за да стане по-изгодно за предприемачите да работят на светло.

Богданов отбеляза, че в последните 10-15 години се наблюдава подобрение в борбата със сивата икономика, благодарение на увеличаването на дела на цифровите разплащания и политиките на данъчната администрация.

Каталин Крецу, генерален мениджър на "Виза Европа" за България, Румъния, Словения и Хърватия, подчерта, че е важно да се направят дигиталните разплащания по-достъпни и атрактивни, както и да се увеличи финансовото образование на населението.

Инициативи за насърчаване на електронните плащания

Красимира Райчева, изпълнителен директор на "Виза България", акцентира на необходимостта от целенасочени мерки и иновации за справяне с неформалната икономика. Тя представи програмата "България БезБрой", стартирала през 2022 г., която е реализирана в 18 големи града и курорти. През 2024 г. 84 процента от новите търговци с ПОС устройства са участвали в програмата, а 37 процента от новите терминали са били инсталирани в обекти, включени в инициативата.

Според Райчева, 8 процента от обемите на плащания, извършени от малки и средни предприятия през миналата година, идват от търговци, участвали в програмата. Тези инициативи подчертават важността на електронните разплащания за намаляване на сивата икономика в България.