Над 200 български фирми оперират с виртуални валути според НАП

Над 200 български фирми предоставят услуги, свързани с виртуални валути, сочи актуализиран електронен регистър на Националната агенция за приходите (НАП). Този списък включва компании, които извършват обмяна на виртуални и фиатни валути, управление и съхранение на виртуални активи, както и доставчици на портфейли с попечителски функции.

Електронният регистър и законовата рамка за виртуалните валути

Електронният регистър, актуализиран през тази седмица, е част от регулаторната рамка, въведена чрез наредба на Министерството на финансите. Тя урежда задължението за вписване на участниците в пазара на виртуални валути в съответствие със Закона за мерките срещу изпиране на пари.

Към момента това представлява единствената официална форма на регулация на сектора у нас. Въпреки това предстоят значителни промени в законодателството, които ще укрепят регулацията на пазара на криптоактиви в България.

Очаквани законодателни промени и нови регулатори

През май депутатите приеха на първо четене в бюджетната комисия и в пленарната зала Законопроект за пазарите на криптоактиви. Този законопроект има за цел да въведе европейски регламенти у нас и да създаде по-сигурна и прозрачна рамка за дейностите в сферата на криптовалутите.

Според предложението, Комисията за финансов надзор (КФН) ще бъде националният орган, отговарящ за лицензиране, регулиране и надзор върху доставчиците на услуги за криптоактиви. Това включва издателите на различни видове криптоактиви, с изключение на токените за електронни пари и някои обезпечени токени. Българската народна банка пък ще изиграе ролята на надзорен орган спрямо издателите на токени за електронни пари.

Преходен период и бъдещо функциониране на регистрите

След приемането на закона е предвиден преходен период за адаптиране на дейностите на доставчиците на услуги за криптоактиви, които вече са вписани по сегашните правила. Първоначално срокът е до края на 2025 година, но в законопроекта се разглеждат предложения за удължаване до 1 юли 2026 година.

Това предложение бе внесено от председателя на Комисията по бюджет и финанси Делян Добрев за фирмите, вписани в регистъра на НАП преди 30 декември 2024 година. За новите участници, вписани в периода от 30 декември 2024 г. до влизането в сила на закона, се предлага тримесечен срок за кандидатстване за лиценз и съответствие с новите правила.

След влизането в сила на закона, воденето на електронния публичен регистър ще бъде поето от КФН, която ще го публикува на своя официален уебсайт. По този начин се очаква да се подобри прозрачността и регулирането на пазара на виртуални валути у нас.

Развитие на пазара на виртуални валути в България

През последните години пазарът на виртуални валути в България се развива динамично. Все повече фирми предлагат услуги, свързани с криптоактиви, което налага по-строга регулация и контрол. Новите законодателни инициативи се стремят да гарантират по-висока защита на потребителите и стабилност на сектора в съответствие с изискванията на Европейския съюз.

Така България прави следващата стъпка към интегриране на глобалните стандарти за регулиране на криптовалутите, като същевременно улеснява развитието на бизнеса и повишава доверието в този бързоразвиващ се сектор.