Фискална мярка от датски тип може да спести на България над 600 млн. лв.
Автоматичното приоритизиране на бюджета ограничава оперативните разходи с 2%, насърчава ефективността и води до значителни спестявания
Фискална мярка от датски тип за автоматично приоритизиране на бюджета може да спести на българската хазна близо 625 милиона лева през 2025 година. Това показва анализ на Фискалния съвет, който разглежда въведената в Дания през 2016 г. бюджетна мярка, насочена към рационализиране на публичните разходи.
Как работи автоматичното приоритизиране на бюджета в Дания
Датската фискална мярка представлява инструмент, чрез който се налага задължително годишно намаление от 2% на оперативните разходи на централното правителство за всички министерства, агенции и други държавни институции. Това ограничение е автоматично, като Министерството на финансите задържа спестените средства и ги пренасочва към нови приоритети, например увеличени разходи за отбрана.
Принципът на автоматичното приоритизиране изисква от ведомствата или да съкратят дейностите си, или да повишат ефективността, за да се вместят в по-ниския бюджет. Изключение се прави за социални програми като пенсии и обезщетения, както и за общински услуги.
След въвеждането на мярката датският парламент постепенно освободи някои сектори от автоматичните съкращения. Това са културните институции като музеи, театри, художествени и музикални училища (от 2020 г.), университетите и висшите учебни заведения (от 2021 г.), както и агенции за сигурност, например полицейско разузнаване, армията и данъчната служба (от 2023 г.).
Влиянието на мярката върху бюджета на България
Според анализа на Фискалния съвет базата за бюджета на централното правителство в България за 2025 г. са общо 31,2 милиарда лева оперативни разходи, без да се включват трансферите към общините и социалните фондове като Националната здравноосигурителна каса и държавното обществено осигуряване.
При приложение на датската практика за автоматично намаление от 2%, българският бюджет би могъл да спести 624,9 милиона лева. Ако бъдат освободени както в Дания, културните и образователните институции, тогава спестяванията ще са около 561,2 милиона лева.
За пример, Министерството на образованието, с разходи от 2,783 милиарда лева, би пестило 55,7 милиона лева от 2-процентното съкращение, а Министерството на културата, с бюджет от 403 милиона лева, би намалило разходите си с 8,1 милиона лева.
Фискалната ефективност и ограниченията на мярката
Мярката се определя като фискална, а не програмна, което означава, че не е насочена към конкретни дейности, а изисква повишаване на ефективността на ниво министерства. В Дания с течение на десетилетие базовият бюджет за публична администрация е намалял кумулативно с 16% в номинално изражение и над 25% в реално изражение с оглед на инфлацията.
Въпреки това, на практика ефектът се редуцира от последователните изключения, които правят някои сектори освободени от автоматичните съкращения. Това намалява възможностите за по-големи спестявания в по-късните години от прилагането на мярката.
