Бюджетният дефицит на България достига 3,353 млрд. лв. към края на юни

Бюджетният дефицит на България се е увеличил значително през месец юни, достигайки 3,353 милиарда лева към края на първото полугодие на 2025 година, сочат официални данни от Министерството на финансите. Това представлява 1,5% от прогнозния брутен вътрешен продукт (БВП) на страната и се дължи както на националния бюджет, така и на дефицит в рамките на европейските средства.

Увеличение на дефицита и неговите причини

Към края на юни общият дефицит по консолидираната фискална програма (КФП) е в размер на 3,353 млрд. лева, което е с близо 750 млн. лева повече в сравнение с месец май, когато той бе 2,606 млрд. лева. В рамките на този дефицит, националният бюджет отчита дефицит от 2,317 млрд. лева, а европейските средства – дефицит от 1,036 млрд. лева.

За сравнение, през първото полугодие на 2024 година дефицитът по КФП бе значително по-нисък – само 636 млн. лева. Тогава националният бюджет имаше дефицит от 1,370 млрд. лева, докато европейските средства дори отбелязваха излишък от около 735 млн. лева. Този излишък се дължеше основно на по-ниското усвояване на разходи по различни европейски програми, включително Националния план за възстановяване и устойчивост.

Заложеният в закона за държавния бюджет за 2025 г. дефицит е 6,4 млрд. лв., което е еквивалентно на 3% от БВП.

Фискален резерв и основни параметри на приходите

Фискалният резерв към края на юни възлиза на 13,160 млрд. лева, като от тях 12,458 млрд. лв. са депозити в Българската народна банка и други банки, а останалата част – 703 млн. лв. – представляват вземания от фондовете на Европейския съюз за сертифицирани разходи и аванси.

Приходите по КФП към края на юни 2025 г. са 39,021 млрд. лева, което е 43,2% от годишно заложените разчети и отбелязват увеличение с 4,526 млрд. лева спрямо същия период на 2024 година. Основната част от този ръст идва от данъчните приходи, нараснали с 17,1% (4,663 млрд. лв.). Неданъчните приходи също се увеличават с 9,2% (485,5 млн. лв.), докато постъпленията от помощи и дарения намаляват с 622,8 млн. лева.

Данъчните приходи, включително осигурителните вноски, са 31,867 млрд. лева, или 45% от планираните за годината приходи и формират 81,7% от общите приходи по КФП. От Министерството на финансите прогнозират, че във втората половина на годината ще се усети ефект от мерките за повишаване на събираемостта на приходите.

Разходи и социални плащания

Общите разходи по КФП към края на юни са 42,375 млрд. лв., което представлява 43,8% от планираните годишни разходи. Съпоставено с първото полугодие на 2024 г. – когато разходите бяха 35,091 млрд. лева, след приспадане на еднократна трансакция, разходите към юни 2025 г. нарастват с 16,8% (6,083 млрд. лв.).

Основен принос за увеличението имат социалните плащания, включително пенсии, както и разходите за персонал и капиталовите разходи. Нелихвените разходи са 40,645 млрд. лева, което е 43,9% от годишния разчет и нарастват с 15,9% в сравнение с миналата година.

Лихвените плащания възлизат на 711,3 млн. лв., което е 43,8% от планираните за годината, като са нараснали с 214 млн. лева спрямо същия период на 2024 година. Това се дължи основно на графика за обслужване на държавния дълг.

Фискална рамка и предизвикателства през 2025 г.

Данните показват, че България продължава да се сблъсква с нарастващ бюджетен дефицит за първото полугодие на 2025 г., което поставя предизвикателства пред фискалната стабилност и изпълнението на планираните бюджетни параметри. В отговор на това финансовото министерство следи внимателно събираемостта на приходите и изпълнението на разходите, като очаква ефекти от предприетите мерки през втората половина на годината.