България отговаря на критериите за влизане в еврозоната, заявява доц. Михайлов

България отговаря на всички ключови критерии за влизане в еврозоната, сочи конвергентният доклад, изготвен по искане на страната ни в края на февруари тази година. Това обяви доц. Ивайло Михайлов, икономист и преподавател в Бургаския държавен университет "Проф. д-р Асен Златаров", по време на публична дискусия в Бургас, където той разясни основните факти и митове около темата за приемането на еврото.

Положителна оценка по петте конвергентни критерия

Докладът, подготвен от Европейската централна банка и Европейската комисия, е базиран на пет основни критерия, които измерват готовността на България да приеме общата европейска валута. Конвергентният доклад е положителен и не изисква допълнителни обсъждания, заяви доц. Михайлов.

Първият критерий е ценовата стабилност – инфлацията в България за последните 12 месеца е 2,7%, което е под зададения праг от 2,8% за еврозоната. Вторият показател са дългосрочните лихвени проценти, които у нас са 3,9%, а допустимият максимум е 5,1%.

Третият критерий анализира публичните финанси и бюджета, като докладът посочва липсата на прекомерен дефицит, което означава стабилност в държавните финансови показатели. Четвъртият критерий е свързан с държавния дълг – България има едни от най-ниските нива в Европа с 24,1% от БВП, значително под допустимия праг от 60%.

Последният критерий е участието в Европейския валутен механизъм (ERM II), където България поддържа стабилен обменен курс с минимални отклонения от по-малко от 1%, далеч под максимално допустимите 15%.

Основни предимства и бъдещи перспективи

Следващата стъпка е гласуване в Съвета на Европейския съюз, което се приема като формален политически акт с преобладаваща вероятност за положително решение, подчерта икономистът. Михайлов обясни, че приемането на еврото е сложно и скъпо, но носи значителни ползи за страната, сред които:

• Икономическа стабилност чрез координирана фискална и икономическа политика;
• Премахване на валутния риск, който стимулира инвестиции;
• Политическа и икономическа интеграция, засилваща стабилността в региона;
• Достъп до механизми за финансова подкрепа при кризи;
• Възможност за използване на световна резервна валута, която намалява разходите за финансиране.

Доцентът изтъкна, че еврозоната създава благоприятна среда за икономическо развитие и намалява потенциалните рискове. Той даде и исторически обзор на паричните съюзи, посочвайки, че ключов проблем при някои от тях е липсата на единна валута и координирана политика.

Икономически ефекти и управление на рисковете

Въвеждането на eврото ще доведе до значително намаляване на трансакционните разходи. Според доц. Михайлов бизнеса може да спести близо 400 млн. евро, а ценовата стабилност ще направи инфлацията по-предвидима и по-ниска в сравнение със страни извън еврозоната. Той разясни, че евродължи инфлацията не може да я създаде, а ако има повишаване на цените след присъединяването, това ще се дължи на поведение на търговците.

Кредитният рейтинг на България също се очаква да се подобри и да намали лихвените проценти по държавни заеми, което ще освободи финансови ресурси в държавния бюджет.

Едно от ключовите икономически предимства е освобождаването на значителни резерви на банките. В момента задължителните минимални резерви са около 12%, което означава, че при преминаването към еврото те ще намалеят до 1%. Според доц. Михайлов това ще освободи около 10 милиарда лева, които банките ще могат да използват за кредити и други финансови операции.

Исторически и съвременни парични съюзи

През XIX век се появява Латинският паричен съюз, известен като "дядото на еврозоната", който включва Франция, Белгия, Швейцария, Италия и по-късно България сред други държави. Въпреки успеха си, съюзът се разпада през 1927 г. поради липсата на единна валута и наднационална банка за координация.

Днес съществуват други четири парични съюза с обща валута, сред които Западноафриканският и Централноафриканският съюз, както и Източнокарибският паричен съюз, въпреки че валутите им са сравнително слаби поради по-ниската икономическа мощ на техните държави членки. Еврозоната е най-големият и най-богатият многонационален паричен съюз в света.

Как може да се разпадне един паричен съюз и защо България трябва да приеме еврото

Доц. Михайлов посочи четири начина за разпадане на паричен съюз – координирано, стъпаловидно или стихийно напускане на участващите държави, както и потенциален разпад на Европейския съюз. Той подчерта, че обратният процес, при който еврозоната се разпадне, не означава непременно разпад на ЕС.

В отговор на въпроса защо приемането на единната валута е необходимо, икономистът категорично заяви: „Длъжни сме. Има повече ползи.“ Той припомни, че еврото съществува като физическа валута едва от 2002 г., но вече се нарежда като втората най-използвана резервна валута в света с около 22% от световните валутни резерви.

Според доц. Михайлов ползите от приемането на еврото, като по-ниски трансакционни разходи, ценова стабилност и по-добро кредитно финансиране, са особено важни за малка и развиваща се икономика като българската.