WWF България стартира кампания за безопасно поведение при среща с кафява мечка
Кампанията информира как да реагираме при срещи с мечки и подкрепя опазването на големите хищници в България

WWF България стартира нова кампания в социалните мрежи с цел да повиши информираността на обществото как да се държи при среща с кафява мечка, както в населени места, така и извън тях. Природозащитната организация ще предоставя насоки за правилното поведение, ще разяснява към кои институции да се подават сигнали при наблюдение на проблемни или пострадали мечки, както и ще развенчава най-често срещаните митове, свързани с тези животни.
Инициативата е част от международния проект Forest Connect, финансиран по програма Интеррег Дунавски регион и съфинансиран от Европейския съюз. Той обединява различни партньори около идеята за осигуряване на свързаност на миграционните коридори на големите хищници, ключови за здравето и устойчивостта на горските екосистеми в региона. Освен мечките, акцентът е и върху вълка и риса – други два важни едри хищника.
Защо мечките слизат в населените места
От WWF България посочват, че човешката дейност оказва сериозно влияние върху живота на кафявата мечка. Инфраструктурните проекти и неустойчивите земеползвания прекъсват миграционните коридори, а климатичните аномалии ограничават наличието на хранителни ресурси и затрудняват зимния сън на животните. Поради това мечките все по-често слизат сред хората в търсене на храна, което понякога води до конфликти и щети по домашни животни и имоти.
Александър Дуцов, биолог и старши експерт „Опазване на видове“ във WWF, обяснява: „Мечките слизат в населени места заради проблеми, създадени от човека, като неправилно управление на отпадъците, незаконно изхвърляне на боклуци и отглеждане на месодайни животни на големи и незащитени площи. Защитата на големите хищници означава защита и на хората.“
Екологичната роля на мечките и значението на опазването им
WWF акцентират, че кафявата мечка е не само защитен вид по закон, но и ключов за екосистемния баланс. Хранейки се с диви плодове, мечките спомагат за разпространението на семена, което поддържа биоразнообразието. През пролетта те изразходват умрели животни от зимата, спомагайки за ограничаване на разпространението на болести, включително африканската чума по свинете. Мечката се счита за „чадърен“ вид, което означава, че опазването ѝ косвено защитава и множество други видове.
Нада Тошева, ръководител на програма „Защитени видове“ във WWF България, допълва: „Липсата на достатъчно храна в гората кара мечките да слизат сред хората. Пролетта е била трудна за тях, тъй като ранна слана е унищожила плодните дръвчета, а реколтата от жълъди е слаба. Мечките знаят, че около селата има леснодостъпна храна – в хранилките за дивеч и изхвърлени отпадъци.“
Предстоящи действия и призив към обществото
В следващите седмици екипът на WWF планира да обходи критичните участъци в екологичния коридор на Искърското дефиле, за да потвърди използването му от мечките и други едри бозайници. Ще бъде организирана и среща със заинтересованите страни и компетентните органи за представяне на стратегически план за действие по опазване на тези райони.
Природозащитниците призовават гражданите да следят кампанията в социалните мрежи на WWF и да споделят информацията. Особено важна е бързата реакция при забелязване на мечка, като сигналите трябва да се подават на телефон 112 или към регионалните инспекции за околна среда и националните паркове. В последните месеци зачестяват наблюденията на мечки в населени места, предизвикващи притеснения, най-вече в областите Габрово, Ловеч и Смолян.
От WWF напомнят, че популацията на кафявата мечка в България е относително стабилна – средно между 700 и 900 индивида, но благодарение на съвременните технологии за наблюдение впечатлението за увеличаване на броя им може да бъде подвеждащо. Предстои завършване на първия у нас генетичен мониторинг на кафявата мечка, който ще осигури по-точни данни.
Това първо в България ДНК изследване се реализира съвместно с Министерството на околната среда и водите и други институции, финансирано по Програма „Околна среда 2021-2027 г.“. Методът се счита за най-модерния начин за анализ на числеността и състоянието на популацията.
Кампанията на WWF цели не само повишаване на обществената информираност, но и преосмисляне на отношенията ни с природата в контекста на споделеното съжителство с големите горски хищници.