Стефан Цанев за "Последната нощ на Сократ" и успехите си в турския театър
Писателят разказва за първата постановка в Турция, превода на проф. Мевсим и театралните си постижения в България и чужбина
Големият български писател и драматург Стефан Цанев сподели пред БТА, че първата постановка по негов текст, която е гледал в Турция, е била "Последната нощ на Сократ" през 2005 година. Тази пиеса бе поставена на турската сцена на 27 юни, в режисурата на Съни Сънински, със съдействието на актьорите Ивайло Христов, Атанас Атанасов и Ирини Жамбонас.
Премиерата и турската сцена
Поставянето на "Последната нощ на Сократ" в Турция е по едноименната пиеса на Цанев, като преводът е дело на проф. Хюсеин Мевсим, университетски преподавател в Анкара и родом от българското село Козлево. Цанев подчертава значението на преводачите за успеха на българските пиеси в чужбина, като похвали проф. Мевсим за умението му да превежда текстовете така, сякаш първоначално са писани на турски език.
Първата премиера на постановката у нас е от 1986 година с участието на изтъкнати български актьори като Васил Михайлов, Наум Шопов и Доротея Тончева. На 14 юли в Националния пресклуб на БТА в Анкара ще бъде открита изложба с плакати на театрални постановки по пиеси на български драматурзи, преведени от проф. Мевсим.
Разпространение на театралните постановки по текстове на Стефан Цанев
Цанев изтъкна, че в България днес се играят немалко негови пиеси, сред които "Последната нощ на Сократ" в театър 199, "Плач на ангели" и "Духът на поета" в Народния театър "Иван Вазов" и "Мистерия с кон" в Сатиричния театър. В същото време, според автора, в Турция се изиграват много повече негови творби – в десетки театри, включително студентски и любителски. Той посочи и драматурга Христо Бойчев като популярен автор в южната ни съседка.
Стефан Цанев припомни, че през годините негови пиеси са били поставяни в Русия, Германия, Полша, Чехия и Унгария, като успехите зависят от квалификацията на преводачите. Той подчерта, че докато по времето на социализма страната е финансирала преводачи и постановки зад граница, сега тази дейност е намаляла. Отбеляза многобройните постановки в Русия – над 38, според данните, които е проверил, но същевременно изрази недоволство от ниското заплащане на авторските права там и в Румъния. В същото време Чехия, Словакия и Унгария били по-стриктни по този въпрос.
Пиесата "Последната нощ на Сократ" и социалните реакции
Стефан Цанев сподели спомени за постановката на "Последната нощ на Сократ" във Варшава през 1988 г., режисирана от Гриша Островски. Премиерата се превърнала в голям митинг на полския профсъюз "Солидарност", което по думите на Цанев е имало силно социално значение. Авторът получи и орден за съпричастност към "Солидарност" заради тази постановка, отличие, което у нас е връчено посмъртно само на Желю Желев.
Личният път и трудностите в театъра
Цанев разказа за своя дългогодишен професионален път, посветен на театъра. Той се занимава с драматургия от 1967 г., като никога не е упражнявал други професии, за да запази свободата си. Заплатата му започнала от 80 лева в Сатиричния театър, където бил уволняван дисциплинарно за "идеологически вреден репертоар". Сподели, че партийното ръководство пряко е спирало негови постановки, като "Любовни булеварди", а много колеги са преживели подобни трудности, включително изгнание от София и преместване в други градове.
Въпреки тези изпитания, Цанев заяви, че е живял обграден от обичта на актьорите и театралната публика, която е „друга публика“, и се чувства щастлив от своята кариера, развивана в различни театри в България и чужбина.
