Социалните неравенства между етническите общности в България остават сериозен проблем

Социалните неравенства между етническите общности в България остават сериозен проблем, показват последни данни на Института за изследване на населението и човека към Българската академия на науките (ИИНЧ – БАН). Изследването подчертава изключително високите различия в достъпа до образование, здравеопазване и социална защита, които влияят негативно върху живота на ромите и турците у нас.

Данните бяха частично представени на 30 април по време на кръгла маса в Народното събрание, посветена на демографските тенденции, проблемите и възможните решения за България. Учените от ИИНЧ – БАН акцентираха върху необходимостта от мерки, които да забавят демографската криза и да намалят социалните дисбаланси при различните етнически групи.

Образование и миграция

Според актуалната информация, разпространена от института, „недопустимо големите неравенства в образователната структура на населението по етническа принадлежност персистират, особено по отношение на ромите“. Достъпът на ромите и турците до качествено образование е ограничен, а значителен брой от завършилите висше и средно образование представители на тези групи напускат страната. Това явление влияе отрицателно върху възможността за по-бърза интеграция и развитие на общностите, както и върху подобряване на тяхния медийни и политически образ.

Икономическо положение и здраве

Проблемите с бедността и социалното изключване остават остри. От 2018 до 2023 г. около 80% от ромите и 40% от турците са изложени на риск от бедност и социална изолация, докато този дял сред българите е около 20%. Тези неравенства се отразяват и в достъпа до медицински услуги, което води до огромни разлики в очакваната продължителност на живота и висока преждевременна смъртност сред ромите и турците.

В заключение от ИИНЧ – БАН посочват, че макар демографските дисбаланси да намаляват бавно, етническата структура на населението остава относително стабилна. Наблюдава се бавно увеличаване на очакваната продължителност на живота във всички големи етнически групи – българи, турци и роми. Броят на лица, които не се самоопределят по етнически признак, продължава да е висок.

Демографски и социални тенденции

Остаряването на населението е най-видимо при българите и малобройните традиционни етнически малцинства, докато ромската общност остава най-млада, но с най-ниска продължителност на живота. Делът на хората над 65-годишна възраст сред ромите е едва 7,3%. Населението в градовете постепенно нараства в трите основни групи, като най-малко се увеличава при турците, сред които 61,5% продължават да живеят в селски райони. В същото време, над половината от ромите живеят в градове, а българите са най-градски ориентирани – около 77,5%.

Образованието в работоспособните възрасти се подобрява във всички групи, макар и най-бавно при ромите. Турците демонстрират значителен ръст на завършилите средно образование, а делът на висшистите се увеличава особено при българите. Въпреки това, рискът от заетост в сивия сектор или в сезонна работа остава висок предимно за ромите и турците.

Тази комплексна картина показва, че социалните и демографските неравенства вследствие на етническата принадлежност продължават да бъдат сериозно предизвикателство за българското общество и политиката.