Синдикатът \"Образование\" обсъжда двусменния режим и предизвикателствата в училищата

Синдикатът „Образование“ към КТ „Подкрепа“, с председател д-р Юлиян Петров, изрази подкрепа за по-късното започване на учебния ден, но подчерта сериозните предизвикателства, свързани с двусменния режим в училищата. В специален анализ, публикуван преди началото на новата учебна година, синдикатът изтъква, че над 80 училища в София и общо 227 в страната работят на смени, което затруднява прилагането на подобна мярка.

Предизвикателствата на двусменния режим и учебното време

Анализът започва с обзора на актуалните дебати в образователната система, като се отбелязва, че въпросът за началния час тази година не стои на дневен ред, за разлика от някои по-ранни години. Вместо това темата за дължината и съдържанието на учебното време е в центъра на обсъжданията в Министерството на образованието и науката (МОН).

„Имаме утвърдено учебно време със символични 'ваканции', освен лятната, но там повече не могат да променят от МОН, защото условията в някои образователни институции и сега са 'горещи' по повод на глобалното затопляне“, се посочва в анализа.

Отделен контрапункт в дебатите е и премахването на режима за „неучебни дни“, наложен от кметовете, което води до множество неофициални родителски отсъствия, дори когато ученикът трябва да посещава здравни институции. Синдикатът призовава не толкова да се обсъжда броят на учебните дни и часове, а качеството и актуалността на учебните програми.

Отбелязва се, че в София 51% от учениците са в двусменен режим, а в цялата страна 35% от училищата работят с втора смяна. Според синдикалната организация преодоляването на този режим е сложна задача, която изисква строителство на нови сгради и сериозни инвестиции в образователната инфраструктура. За целта трябва да има приоритетно отношение към образованието от страна на държавата.

Възпитанието като ключов приоритет

От Синдиката „Образование“ приветстват развитието на новия учебен предмет „Добродетели и религия“, който цели да дефинира и утвърди моралните ценности сред учениците. Според синдикалния лидер, българските учители винаги са играли ролята на възпитатели, а сега Министерството на образованието показва готовност да им върне пълната законова подкрепа и инструменти за тази задача.

„Децата трябва да разберат, че нарушение на училищния правилник, агресията и арогантността не са добродетели, а се отхвърлят и санкционират, както и в обществото“ – заявяват от организацията.

Друг важен въпрос е забраната за използване на мобилни телефони в училище, залегнала в Закона за предучилищното и училищното образование от 2016 г., и доразвита в момента. Синдикатът подкрепя ограничението, тъй като то е полезно най-вече за самите ученици. В същото време обаче подчертава, че учителите и директорите не трябва да носят отговорност за събирането и съхраняването на телефоните, а тази отговорност да остане в ръцете на родителите и учениците.

Проблемите с кадровия дефицит и образователната система

Анализът акцентира и върху състоянието на учителската професия. В образователната система работят около 93 000 учители и директори, като 10% от тях са пенсионери, а редица училища имат затруднения да намерят кандидати за директорски позиции. От 442 конкурса за директори са избрани само 280, като 37% от образователните институции остават без избрани ръководители.

Синдикатът апелира към освобождаването на учителите от непедагогическите и бюрократични задачи, за да могат те да се фокусират върху обучението и работата с учениците. Насреща трябва да стои адекватно възнаграждение, като се предлага минимална учителска заплата, фиксирана в закона, да бъде 150% от средната брутна заплата в страната.

Организацията акцентира също, че авторитетът на учителя трябва да бъде издигнат, за да не бъде той по-малко важен от родители, техните организации и НПО-та, които прокарват либерални образователни политики.

Предложения за езикова интеграция и образователна реформа

Синдикатът подкрепя политиката за езикова интеграция на деца с езикови и социално-умствени затруднения, като препоръчва повтаряне на първи клас или целия начален етап при установени дефицити. Според организацията това е ключово за избягване на сериозни трусове в учебния процес и ще позволи наваксване със скорост, адекватна на възможностите на най-слабо представящите се ученици.

В анализа се критикува и предложението за нови интегрални изпити след седми и десети клас, които въпреки добрите намерения ще доведат до повишено търсене на частни уроци, без реални промени в учебните програми.

Синдикатът настоява за връщане на авторитета на срочните и годишни оценки по всички предмети и за възстановяване на часовете по изкуства, спорт и други неприоритетни дисциплини, които в момента са за сметка на физическата среда в училищата.

Освен това се предлага в гимназиалния етап учениците и родителите да имат право на избирателен набор от предмети, което би премахнало задължителната математика за всички.

Готовност за старта на новия учебен сезон

Въпреки множеството предизвикателства и дефицитите в образователната система, синдикатът е убеден, че училищата ще отворят врати на 15 септември, обезпечени с достатъчно учители и подобрена материална база. „Българското училище ще посрещне с усмивка учениците и техните родители“, се казва в анализа.