Съветът за административната реформа въвежда нови методологии за управление

На последното заседание на Съвета за административната реформа (САР) бяха приети две нови методологии, които целят да подобрят управлението на човешките ресурси и да оптимизират работното натоварване в публичната администрация, съобщиха от правителствената пресслужба.

Нови инструменти за управление на човешките ресурси в администрацията

Методологията за планиране на човешките ресурси и методологията за оценка на работното натоварване ще бъдат използвани като помощни инструменти при разработването и прилагането на политики за управление на персонала в държавните институции. В рамките на тази инициатива е предвидено и създаване на специализирана обучителна програма в Института по публична администрация, която да подпомогне прилагането на двете методологии. От правителствената пресслужба уточняват, че използването им не е задължително, а целта е да се улесни подобряването на ефективността и качеството на административните услуги.

„Изключително удовлетворен съм от резултатите от проведеното днес заседание на САР. Набелязахме сериозни мерки, които ще повишат качеството на работата на българската администрация“, заяви вицепремиерът Атанас Зафиров, който председателства Съвета.

Годишният доклад за регулаторната политика и други приети документи

На същото заседание бе приет и Годишен доклад за регулаторната политика за 2024 г. Докладът съдържа обобщение на добри и лоши практики по ключови елементи в регулаторния процес като планиране на законотворчеството, оценка на въздействието, провеждане на обществени консултации и обезпечаване на намаляване на административната тежест. В последната част са включени т.нар. „Институционални профили“, в които се анализира практиката на различните министерства по различни показатели.

Съветът одобри още и Доклад за несъответствия в информацията за административните услуги, налична в Административния регистър и на интернет страниците на съответните администрации. Обхванати са услугите на 584 институции и общо 2491 услуги. Докладът ще бъде изпратен на съответните органи на изпълнителната власт с краен срок за обновяване на липсващите данни до 31 октомври 2025 г.

САР утвърди и Работната си програма за 2025 г., с акцент върху подобряване на административните практики и пряко свързани инициативи.

Индекс на административния капацитет за 2024 г.

В рамките на заседанието беше обсъден и представеният по-рано през май в Университета за национално и световно стопанство (УНСС) „Индекс на административния капацитет на държавната администрация за 2024 г.“. Проучването установява, че най-висок административен капацитет имат държавните агенции, следвани от министерствата. Най-ниски оценки получават общинските администрации.

Изследването включва 43 показателя за административния капацитет, сред които достъп до публична информация и предотвратяване на конфликти на интереси. Най-добри резултати администрацията демонстрира в области като вътрешен контрол, управление на работния процес, управление на риска и наличието на механизми за подаване на сигнали за корупция. От друга страна, най-ниски оценки са получени по отношение на използването на алтернативни енергийни източници в съответствие с европейските изисквания и прилагането на публично-частни партньорства.

Оценките за административния капацитет, свързани с оценка на въздействието при нови регулации, анализи на данъчната тежест и мониторинг за постигане на поставените цели, са в категория „задоволително“. Централната администрация като цяло получава по-високи оценки от териториалната. Все пак индексът за 2024 г. показва по-ниски резултати спрямо тези от 2023 и 2022 г.

Подобряване на ефективността в публичната администрация

През последните години България инвестира усилия в модернизацията на своята държавна администрация чрез развитието на стратегически инструменти и индекси, които да отразяват реалното състояние на капацитета и да насърчат по-ефективно управление. Внедряването на новите методологии и активното проследяване на административните практики чрез докладите на САР се явяват част от тези усилия, като целят оптимизиране на процесите и повишаване качеството на услугите за гражданите.