Румен Христов припомня тежкия наследник на 9 септември 1944 г.

На 9 септември се навършват 81 години от комунистическия преврат в България, който бе осъществен с подкрепата на Червената армия. По този повод председателят на СДС Румен Христов припомни в публикация на Фейсбук, че тази дата обозначава началото на тежък период в българската история, белязан от репресии, загуба на свободи и големи социални промени.

Румен Христов отбелязва, че 9 септември е „черна“ дата за страната, тъй като след нея десетки хиляди българи са били подложени на убийства и конфискация на имотите им. „Свободата на словото бе отнета, забрана бе наложена и на вярата в Бог, а целта беше да се превърнат хората в безлична маса без собствено мнение“, подчерта председателят на СДС. Той допълва, че България е била насилствено извадена „за половин век от свободния европейски свят“ и е плащала огромни суми за издръжка на съветската окупационна армия.

Исторически контекст на 9 септември 1944 г.

На тази дата през 1944 г. е извършен Деветосептемврийският преврат, ръководен от политическите сили в Отечествения фронт, по време на нахлуването на Червената армия в България. Според архивни данни и изследвания, под натиска на тогавашното правителство регентът проф. Богдан Филов подава оставка, а в страната се обявява военно положение.

Офицери, лоялни на политическата група „Звено“ и преминали към Отечествения фронт, извършват преврата още в ранните часове на 9 септември. Паралелно с това, партизанските формирования, които до този момент пребивават в планините, слизат в градовете и селата, за да установят властта си. В повечето места тази промяна става без съпротива, но на отделни места военни, полицейски и жандармерийски части оказват отпор.

Последващи мерки и последствия

Веднага след преврата, на 10 септември, Министерският съвет публикува постановление за създаване на Народна гвардия и Народна милиция, които да укрепят новата власт. Два дни по-късно, на 12 септември, е издадено постановление за задържане на всички министри от правителствата в периода 1941 – 1944 г., както и на народни представители, военни лица и други, отговарящи за политиките и действията на предишния режим.

Сред задържаните са онези, към които се отправят обвинения за причинили „катастрофа“ на страната и ужаса от войната, както и лица, обвинени в тежки престъпления като убийства, палежи и изтезания. Така багажът на преврата и последвалите събития остава тежък белег в българската история, който продължава да бъде предмет на размишления и спорове.

Помнене и историческа отговорност

Днешното отбелязване от СДС и неговия председател Румен Христов напомня, че 9 септември е не само дата в календара, а символ на драматични промени и страдания за българския народ. „Трябва да помним тези събития, за да не позволяваме повторението им“, заявява Христов. Тази историческа равносметка призовава към запазване на паметта и съхранение на демократичните ценности, които са били отнети в периода след преврата.