Организираната престъпност в управлението на отпадъците е сред водещите в Европа
Доклад на Центъра за изследване на демокрацията разкрива системни проблеми и нуждата от по-строги мерки и международно сътрудничество
Престъпленията, свързани с управлението на отпадъците, са сред най-доходоносните и устойчиви форми на организирана престъпност в Европа, заемащи трето място след трафика на наркотици и ДДС измамите. Това показва докладът на Центъра за изследване на демокрацията „Мръсни потоци: Организирана престъпност, корупция и контрол върху общинските услуги за отпадъци“, изготвен с финансовата подкрепа на Столичната община и разпространен от общинската администрация.
Докладът подчертава, че тези престъпления не са единични случаи, а системен феномен, който се възпроизвежда поради слаб институционален контрол, формално прилагане на законодателството и ограничена наказателна отговорност. Това превръща сектора за управление на отпадъците в нискорискова и високодоходна сфера за извършителите, отбелязват авторите на анализа.
Правна рамка и институционални предизвикателства
В доклада се разглежда правната и институционалната структура за управление на отпадъците в България. Въпреки че съществува Закон за управление на отпадъците и предвидени санкции, преобладаващата практика са административните наказания, които често са несъразмерни на икономическите ползи, които извличат нарушителите. Анализът посочва липса на ефективно наказателно преследване, слабата координация между институциите и ограничената проследимост на отпадъчните потоци като основни причини за широкото разпространение на незаконните дейности.
Сред конкретните случаи, разгледани в изследването, е районът на Горубляне. Там чрез формално легални дейности по събиране, транспортиране и временно съхранение се образуват нерегламентирани сметища, довеждайки до дългосрочни екологични и здравословни проблеми. Още случаи включват практики с използване на мощности за изгаряне на отпадъци без нужната прозрачност и контрол, както и трансграничен превоз на отпадъци от други страни в ЕС към България, където отпадъците често се представят като материали за оползотворяване, въпреки липсата на реален капацитет за тяхната обработка.
Модели на престъпна дейност и техните последици
Докладът очертава общи модели на незаконна дейност, включващи използването на формално лицензирани оператори, манипулиране на документацията, смесване на различни видове отпадъци и заобикаляне на контролни механизми. Последствията от това престъпно поведение са сериозни:
- замърсяване на околната среда
- рискове за общественото здраве
- значителни финансови загуби за общините
- подкопаване на доверието в институциите
Авторите на доклада изтъкват необходимостта от цялостен подход за преодоляване на този проблем. Това включва укрепване на наказателноправната рамка, подобряване на междуинституционалната координация, внедряване на технологични решения за проследимост на отпадъчните потоци и навременно транспониране на Директива (ЕС) 2024/1203. Тази директива разширява обхвата на екологичните престъпления и въвежда по-строги санкции и лична отговорност за ръководните лица.
Важността на международното сътрудничество
Докладът беше публикуван няколко месеца след кръгла маса, организирана на 8 октомври 2025 г. в София от Столичната община и Центъра за изследване на демокрацията. Събитието е посветено на обсъждането на мерки срещу престъпленията в сектора на управление на отпадъците и е било посетено от представители на Европол, Националната жандармерия на Франция, Британската агенция за околната среда, както и от ключови български институции. Според участниците, международното сътрудничество и обменът на информация са от съществено значение за ефективното противодействие на тези престъпления.
