Олга Георгиева: Повишаването на случаите на аутизъм в България изисква по-добра диагностика

Повишаването на откритите случаи на аутизъм в България не се дължи само на реалното нарастване на случаите, а и на по-голямата осведоменост и подобреното диагностициране, заяви Олга Георгиева, основател на център "Логос А-Я" в София, в интервю за БТА.

Георгиева коментира темата по повод Световния ден за информираност за аутизма, който се отбелязва на 2 април. Според нея е некоректно да се сравняват данни от България с тези от САЩ, където едно на 36 деца е диагностицирано с аутизъм. У нас, по думите на експерта, липсват официални данни, но е важно да се вземат предвид статистиките от местата, където се диагностицират деца, като Клиниката по детско-юношеска психиатрия „Свети Никола“ към Александровска болница, където годишно се установява аутизъм при около 300 деца.

Георгиева отбеляза, че данните от 2023 г. показват около 27 000 деца със специални образователни потребности, но не всички от тях са с аутизъм. Тя подчерта, че статистическите данни не съответстват на твърденията за 1 на 36 деца с аутизъм в България, а по-скоро произтичат от по-доброто разбиране и диагностициране на състоянието.

Психологическата подкрепа за семействата

Георгиева сподели, че диагнозата "аутизъм" често е трудна за приемане от семействата и може да доведе до разпад на отношенията. Тя подчерта важността на психологическата подкрепа за родителите, за да могат да приемат състоянието на детето и да си поставят реалистични цели за неговото развитие.

Специалистът посочи, че децата с аутизъм са много чувствителни към емоционалната среда в семейството и училище. „Те разбират на емоционално ниво дали са приети или не“, добави Георгиева. Тя отбеляза, че прекаленото обгрижване може да доведе до чувство на безпомощност у децата, въпреки потенциала им.

По-късно в интервюто, Георгиева посочи, че ранните признаци на аутизъм могат да се наблюдават още в бебешка възраст, включително реакцията на звуци и социални инициативи. Изборът на храни също може да бъде индикатор за аутизъм, тъй като той е свързан с мозъчната функция.

Процесът на диагностициране

Георгиева подчерта, че диагнозата аутизъм трябва да се поставя от екип от специалисти, включително детски психиатър, невролог и клиничен психолог. Важно е да се знае, че аутизмът е състояние, а не заболяване, което изисква медицински изследвания.

Тя обясни разликата между скрининг тест и диагностични тестове, подчертавайки, че скринингът отчита само определени маркери и не може сам по себе си да потвърди диагнозата. Според Георгиева, ранната диагностика и адекватна терапия увеличават шансовете за успешен напредък в развитието на детето с аутизъм.

Георгиева завърши с коментара, че помощта от държавата, включваща лични асистенти и ресурсно подпомагане в училище, е важна, но не е достатъчна. Тя изрази надежда, че ще се постигне напредък в обучението и адаптацията на учебните програми за деца с аутизъм, за да се осигури по-добро бъдеще за тях.

На 2 април, Световният ден за информираност за аутизма, се отбелязва с цел да се повиши информираността за аутизма и да се подчертае необходимостта от подобряване на качеството на живот на хората с аутизъм.