Митрополит Йоан обсъди канонизацията на епископ Константин Преславски

Варненският и Великопреславски митрополит Йоан обяви, че въпросът за канонизацията на епископ Константин Преславски е бил поставен пред Светия синод по време на патриарх Неофит, като е създадена комисия по темата. Това посочи той на пленарната научна сесия в Шуменския университет, състояла се по повод 1160 години от покръстването на българския народ и 1170 години от създаването на българската азбука и славянската книжовност.

Значението на епископ Константин Преславски

Митрополит Йоан акцентира, че канонизацията на епископ Константин Преславски е от особена важност за българската православна църква и за съответната епархия. Той припомни, че личността на епископа не е била канонизирана заедно с другите ученици на светите братя Кирил и Методий и до XIX век е била забравена както от църквата, така и от науката.

„Покръстването и последвалата християнизация на българския народ, дело на княз Борис, доведе до дълбоки и трайни промени в духовния и културен живот на България“, подчерта митрополит Йоан. Той отбеляза, че новата християнска религия е вдъхновила българския народ да развие своята старобългарска култура и да се самоопредели като самостоятелен и културно активен народ.

В този контекст, епископ Константин Преславски има изключително значение като един от главните строители и учители на старобългарската писменост, наравно със свети Климент Охридски. Митрополитът посочи, че неговото име украсява Шуменския университет, което подчертава значимостта му за българската духовна история.

Научната сесия и участието на Илияна Йотова

На форума присъства и вицепрезидентът на Република България Илияна Йотова, която в обръщението си към участниците изрази своя ангажимент към популяризирането на българистиката в световната наука. „Приемам, че мисията ми е да върна подобаващото място на българистиката в световната наука“, заяви тя.

Научната сесия бе организирана в Шуменския университет с цел да отбележи важните годишнини – 1160 години от покръстването на българския народ и 1170 години от създаването на глаголицата, първата славянска азбука, като по този начин се подчертава богатото историческо и културно наследство на България.

Ролята на събитията в отбелязването на културното наследство

Подчертавайки делото на княз Борис и Кирило-Методиевите ученици, изказванията на митрополит Йоан и вицепрезидент Йотова очертаха връзката между историческите събития от началото на българската държавност и днешното българско културно и духовно съзнание. Канонизацията на епископ Константин Преславски се разглежда като важна стъпка в утвърждаването на духовните и културни основи на страната.