Министерството на здравеопазването представя програма за превенция на хронични болести

Министерството на здравеопазването публикува проекта на Национална програма за превенция на хронични незаразни болести (ХНБ) за периода 2026-2030 г. За изпълнението на програмата се предвижда необходимост от над 17 милиона лева. Проектът е достъпен за обществено обсъждане в рамките на един месец на сайта на ведомството.

Хроничните незаразни болести са водеща причина за смърт и инвалидност по света. Според данни на Световната здравна организация (СЗО) те отнемат живота на около 43 милиона души годишно, което представлява 75% от смъртните случаи, неизвързани с пандемията от COVID-19. Най-голям дял има сърдечно-съдовата патология с приблизително 18 милиона смъртни случая годишно, следвана от онкологичните заболявания с 10 милиона, респираторни болести (4 милиона) и диабет (над 2 милиона души). В България болестите на кръвоносната система са водеща причина за смъртност – 61,1%, следвани от новообразуванията (16,5%) и болестите на дихателната система (4,9%). Пандемията от COVID-19 през 2023 г. е девета причина за смърт.

Основни рискови фактори и актуални данни

Доказано е, че основните рискови фактори за хроничните незаразни болести са нездравословното хранене, липсата на достатъчна физическа активност и тютюнопушенето, които са причина за около 80% от случаите на исхемична болест на сърцето и мозъчно-съдови заболявания. Фактори като високо кръвно налягане, дислипидемии, диабет и затлъстяване допълнително увеличават риска.

Според Евростат през 2022 г. в България са регистрирани 16 227 смъртни случая от злокачествени новообразувания, което представлява 13,7% от всички смъртни случаи в страната. Най-честите онкологични заболявания у нас са рак на белите дробове, дебелото черво, гърдата, простатата и панкреаса. Въпреки по-ниска заболеваемост спрямо средните нива за ЕС, смъртността у нас се увеличава през последното десетилетие — тенденция, обратна на тази в останалите европейски страни.

Диабетът също е сериозен проблем. Захарният диабет тип 2 е най-честият вид и за 2021 г. в Европа засяга 61 милиона възрастни. В България честотата на диабет е 16,55% към 2024 г., а смъртността – 21,6 на 100 000 души. Около 75% от пациентите имат лош контрол на своето заболяване, което води до тежки усложнения.

Програмата обръща внимание и на наднорменото тегло и затлъстяването, които допринасят за смъртта от редица хронични болести. Проучване от 2020 г. показва затлъстяване при 2,1% от децата между 1-4 години и 12,8% от децата 5-18 години, като наблюдава и негативна тенденция при първокласниците, особено сред момчетата, децата от селските райони и социално уязвимите групи.

Хроничната обструктивна белодробна болест (ХОББ) е четвърта по честота причина за смърт в света, като през 2021 г. е отнела над 3,5 милиона живота. В България между 5% и 10% от населението страда от ХОББ, като лекуваните са малко под 75 000 души, докато според неофициални данни болните са около половин милион.

Цели и бъдещи инициативи на програмата

Националната програма за превенция на ХНБ има за цел да намали смъртността и инвалидизацията, свързани с тези заболявания, чрез намаляване на рисковите фактори. Важна част от усилията е насърчаването на здравословен начин на живот и повишаване на здравната култура сред населението.

През 2026 г. е планирано провеждането на Национално изследване на факторите на риска за здравето, което ще проследи промените в поведението, свързано със здравето на българите. В програмата е включена политика срещу хранителни разстройства и затлъстяване, както и поредица от социално-образователни дейности.

Сред средносрочните цели са задържане на нивата на заболеваемост, инвалидизация и смъртност от основните хронични болести. В дългосрочен план се предвижда намаление с 5% на смъртността от исхемична болест на сърцето, рак на гърдата, рак на маточната шийка, рак на дебелото черво, диабет тип 2 и ХОББ.

Програмата залага и на стабилизиране и ограничаване на растежа на наднорменото тегло и затлъстяването при децата, подрастващите и активното население, както и масово увеличаване на физическата активност за подобряване на здравните показатели на нацията.

Опитът от предхождащите национални програми показва, че те са работещи и дават положителни резултати, въпреки ограниченията в бюджета. Затова и новата програма за 2026-2030 г. ще продължи усилията по подобряване здравето на българите.