Кирил Вълчев представи проект за знание и интеграция на Балканите във Вършец

Проектът на Българската телеграфна агенция (БТА) „Европа на Балканите: Заедно чрез знание“, подкрепен от Европейската комисия (ЕК), цели да представи обмяната на знания между хора в България, Балканите и останалите страни от Европейския съюз (ЕС). Това заяви генералният директор на БТА Кирил Вълчев при откриването на заключителната конференция по проекта във Вършец.

Обмен на знания и интеграция чрез медиите

Според Кирил Вълчев благодарение на националните пресклубове на БТА цялата страна и българските общности в съседните държави са включени в общи национални и европейски дискусии, провеждани в рамките на проекта. Общо са проведени 40 конференции в 38 пресклуба, което е значителен инструмент за популяризиране на знанието и културния обмен.

В заключителната конференция във Вършец участват и представители на 20-ата Световна среща на българските медии от 25 държави – рекордно участие след първата среща през 2005 г. Тема на срещата е „Медии и знание“, а събитията стартираха на 24 май в Националния пресклуб на БТА в София, съвпадащо с Деня на светите братя Кирил и Методий, а продължиха в Клисурския манастир с молебен за благоденствие на българските медии по света.

Успехи и развитие на пресклубовете и регионалната медийна дейност

В последните четири години БТА е създала 30 нови национални пресклуба, като вече общият им брой е 44, включително временния пресклуб в българския павилион на Световното изложение ЕКСПО 2025 в Осака, Япония. Вълчев посочи, че регионалните кореспонденти допринасят за нарастване с 63% на новините от регионите в агенцията през последната година, достигайки почти 25 500 публикации.

През 2024 г. пресклубовете на БТА организираха близо 2000 пресконференции и събития, като броят им се увеличи значително през последните години. Сътрудничеството с българските медии в чужбина се покачи също, като през 2024 г. са публикувани над 8000 новини, значително повече от преди три години.

Общата цел – познаване и признаване на приносите на България и Балканите в Европа

„Проектът има за цел да покаже приноса на българите в ЕС, като демонстрира, че Европа не само подпомага България, но и печели от българските хора и култура“, обясни Кирил Вълчев. Той подчерта значението на съвременните приноси, които бяха тема на различни срещи из цялата страна.

В рамките на проекта бяха представени над 20 български града и региони – от Пловдив, Монтана, Петрич и Габрово, до Варна, Хасково и Вършец, като на всяко място беше акцентирано на значими аспекти от европейския принос на България – като традиции, култура, икономика, наука и туризъм.

Основни направления за популяризиране на здравния туризъм в България

Генералният директор на БТА подчерта седем ключови области за развитие и популяризиране на балнео-, спа и климатолечебния туризъм в България:

• Природните ресурси и минералните извори – България е водеща по брой и дебит на минерални извори в континенталната част на Европа.
• Традициите в използването на минералните води, датиращи от древността.
• Волята на държавата и общините за развитие на здравен туризъм и устойчив растеж в сектора.
• Отговорен бизнес, който инвестира в балнео- и спа центрове, като потенциалът за развитие остава голям.
• Научно-техническите постижения в областта на балнеологията и въвеждането на нови технологии.
• Наличието на квалифицирани медицински специалисти и обучителни институции в страната.
• Растящата нужда от профилактика и лечение, свързана с демографските промени и заболявания като дългия ковид.

Вълчев изтъкна необходимостта от по-активна популяризация на тези възможности както сред българското общество, така и в чужбина, с оглед на демографските предизвикателства в страната.

Значението на местните приноси за европейската идентичност

Заключителната конференция подчерта значението на развитието на Северозападния регион на България и ролята на историческите, културните и природните ресурси във Вършец като пример за европейско наследство и потенциал за бъдещо развитие.

През периода на проекта бяха акцентирани приноси на множество български градове и региони за общоевропейското културно и икономическо развитие, включително:

• Пловдив и университетът за хранителни технологии – принос в хранителната индустрия;
• Габрово – важен център на образование и приобщаване към европейските традиции;
• Велико Търново – съхраняване на християнската цивилизация;
• Видин – мостове на разбирателство и историческо значение;
• Свищов – първото българско народно читалище като прозорец към знанията;
• Кърджали и Пазарджик – примери на мир, култура и свободен достъп до културни събития;
• Ямбол – уникален карнавален фестивал с европейско значение;
• Варна – най-големият град на Черно море и наследство от древни цивилизации;
• Добрич – земеделски принос и демографски предизвикателства;
• Хасково – развитие на литературата и културния талант;
• Стара Загора, Троян, Ловеч, Търговище и други – запазване и развитието на национални и културни традиции, учени и икономика.

Трансгранично сътрудничество и европейско обединение

Проектът включва и трансгранични конференции в градове като Скопие, Белград, Босилеград, Букурещ и Солун, които подчертават ролята на България като мост между Балканите и Европейския съюз. Сред акцентите е присъствието на българската кирилица, която е третата официална азбука в ЕС и значението на добросъседските отношения за европейското единство.

Официални гости и заключителни слова

Сред официалните участници на заключителната конференция във Вършец са президентът на Република България Румен Радев и ръководителят на представителството на Европейската комисия в България Йорданка Чобанова.

Кирил Вълчев обобщи, че проектът и срещите в рамките му са насочени към насърчаване на младежта да вижда възможности за развитие в България и да се стимулира завръщането на напусналите страната, като се показват съвременните успехи и приноси пред европейската общност.