ЕС подкрепя модернизацията на железопътната инфраструктура в България

В Централното управление на Национална компания „Железопътна инфраструктура“ (ДП НКЖИ) се проведе важна среща между изпълнителния директор на Общността на европейските железопътни и инфраструктурни компании (CER) Алберто Мацола и ръководствата на ДП НКЖИ и „Холдинг Български държавни железници“ ЕАД. Срещата имаше за цел да обсъди развитието и модернизацията на железопътната инфраструктура в България и значението на европейските инициативи и финансови механизми.

Обсъждане на стратегическите цели и европейски инициативи

Срещата беше открита от заместник-министъра на транспорта и съобщенията Любен Нанов, който подчертал ролята на железопътния транспорт като ключов елемент в транспортната система. Той акцентирал върху усилията на министерството за възстановяване на стратегическата позиция на железницата при превоза на пътници и товари.

Общността на европейските железопътни и инфраструктурни компании е организация, която защитава интересите на железопътния транспорт като конкурентна и устойчива част от транспортната система в Европа. Посещението на Алберто Мацола в София е част от редовните срещи с членуващите в асоциацията железопътни компании за пътнически, товарен и инфраструктурен транспорт.

Алберто Мацола акцентира върху значението на европейските финансови източници за модернизацията на железницата. Той подчерта ролята на Плана за възстановяване и устойчивост, както и важността на подготовката за следващия финансов период след 2027 г., който ще определи политическите и бюджетните приоритети в транспортния сектор.

Приоритети в развитието на железопътната инфраструктура и екологични инициативи

Основна тема на разговорите бяха:

• Ниската свързаност на европейската железопътна мрежа с пристанищата;
• Бъдещето на системите за безопасност и тяхната оперативна съвместимост;
• Изпълнението на жп проекти за връзки на България със съседните страни;
• Възможностите за финансиране от фондове за търговия с вредни емисии.

Генералният директор на НКЖИ инж. Александър Вецков представи напредъка в приоритетните проекти за изграждане на железопътни връзки с пристанищата Варна и Бургас. Той също така подчерта политиката на компанията за намаляване на вредните емисии, като посочи, че в България вече се изграждат тягови подстанции с модерно оборудване, което не позволява използване на екологично вредния SF6 газ. По думите му, до 2030 г. всички такива подстанции ще бъдат модернизирани.

Визия за високоскоростен железопътен транспорт и законодателни промени

Сред водещите инициативи на CER е изграждането на високоскоростна жп мрежа, свързваща европейските столици и големите градове до 2070 година. Организацията е публикувала „Генерален план за високоскоростна железница за Европа“, който очертава стратегическа визия и пътна карта за създаване на трансконтинентална мрежа с влакове, движещи се със скорости над 250 км/ч, конкуриращи кратките самолетни полети.

Сред основните предизвикателства за реализирането на този амбициозен проект са осигуряването на необходимото финансиране и наличието на устойчиви енергийни източници за поддържане на бъдещите високоскоростни маршрути.

Междувременно Народното събрание прие на първо четене законови промени в Закона за железопътния транспорт. В средата на юни бе проведена и публична дискусия по ключов проект за възлагане на пътнически услуги с железопътен транспорт, в която взеха участие представители на научните среди, синдикати, железопътни организации и експерти.

Перспективи за българския железопътен транспорт

Срещата в НКЖИ потвърди необходимостта от интегриране на българската железопътна мрежа в европейската система и активното използване на европейските финансови и технически ресурси за модернизация. Основните акценти остават върху екологичната устойчивост, увеличение на безопасността и подобряване на свързаността с ключовите инфраструктурни точки като пристанищата.

Споделената от участниците визия и инициатива на общоевропейско ниво осигуряват перспективи за развитие на високоскоростния железопътен транспорт, който може да промени начина на придвижване в Европа в следващите десетилетия.