Доверието в кабинета на Росен Желязков спадна до 22% през март

В началото на март, доверието в кабинета на Росен Желязков е спаднало до 22%, в сравнение с 27% през януари и февруари, показва проучване на "Маркет линкс". Това е първото правителство на ГЕРБ, чийто премиер не е Бойко Борисов, и то стартира с амбициозни цели, включително присъединяване на страната към еврозоната.

Въпреки позитивните намерения, бюджетът на кабинета предизвика съмнения относно прозрачността на разходите и нарастващия корупционен риск. "Маркет линкс" посочва, че обществените нагласи вече отразяват скептицизма към управлението, който се увеличава, особено по отношение на свръхфинансирането на сектора на вътрешната сигурност.

Политическите скандали и недоверието

Зависимостта на управленското мнозинство от "ДПС-Ново начало" и Делян Пеевски, който има най-високо неодобрение, също допринася за спад в доверието към правителството. Март също така беше значим за парламента, където се обсъждаше решението на Конституционния съд по казуса с изборите. Въпреки промените в състава на Народното събрание, нивото на доверие остава непроменено.

Според изследването, почти всеки български политик е регистрирал спад в доверието, с изключение на президента, който остава единствен с позитивен рейтинг, въпреки че и той отчита свиване на доверието с 5%. Премиерът Росен Желязков не изглежда да бъде засегнат от спада в доверието към кабинета, запазвайки 25% позитивни оценки.

Динамиката на общественото мнение

Най-същественото изменение в нагласите е регистрирано при председателя на НС Наталия Киселова, която е загубила 7% доверие. Основните причини за критиките към нея са свързани с предложението за декларация срещу КС и разпускането на парламентарната група на МЕЧ. Ниското доверие в институциите, свързани с изборния процес, е потвърдено от резултатите за ЦИК и "Информационно обслужване".

През последния месец се забелязва значително намаляване на мобилизацията за участие в предсрочен вот. Отказът на част от избирателите да гласуват води до засилване на твърдите ядра на политическите партии, сред които "ДПС-Ново начало" става потенциална трета сила, докато "Възраждане" отчита спад в подкрепата.

Предизвикателствата пред изборния процес

Партията "Възраждане" е изправена пред негативна реакция за действията си, а експертите предупреждават, че 2025 г. може да донесе сериозни предизвикателства за формацията. Решението на Конституционния съд е предизвикало крайни политически реакции и е обективизирало общественото мнение за проблемите в изборния процес.

Общо взето, динамиката в оценките за развитието в страната е тясно свързана с вътрешнополитическите събития и обществените нагласи, които остават критични към качеството на изборите в България.