Доклад за състоянието на отбраната: Необходимост от промени в Българската армия

През 2024 г. некомплектът от военнослужещи в Министерството на отбраната и Българската армия остава на нивото от 21,8%, според Доклада за състоянието на отбраната и въоръжените сили. Документът е публикуван в правно-информационната система на Министерския съвет.

Увеличението на заплатите на военнослужещите се оценява като положителна стъпка, която може да спре отлива на служители и да привлече нови кандидати. Въпреки това, необходим е период, за да се оцени ефектът от тези мерки. Докладът подчертава необходимостта от обществена подкрепа за въвеждане на форми на военна подготовка за определени категории български граждани.

Състояние на въоръжените сили

Според документа, състоянието на повечето способности на въоръжените сили остава непроменено и е незадоволително. Въоръжените сили продължават да изпълняват задачите си, особено по мисия „Отбрана“, но с ограничения и рискове за военнослужещите. В средносрочен план се очаква значително подобрение с усвояването на новопридобито модерно въоръжение и техника.

Ниските нива на окомплектованост остават сериозно предизвикателство, като недостигът на офицери е 26,1%, а на сержанти и войници достига 27,6%. Въпреки това, комплектуването с доброволен резерв остава на ниво 16%, а интересът за сключване на договори за служба остава ограничен.

Инициативи за подобрение

За справяне с проблема с окомплектоваността, Министерството на отбраната участва в инициативата на Държавния департамент на САЩ. Съгласно анализа, бяха идентифицирани над 30 проблемни въпроса, за които са предложени над 40 решения. Предстои разработването на план за реализация на тези решения.

Вследствие на активна информационна кампания, интересът на кандидат-курсантите се увеличи в сравнение с 2023 г. Планира се разработване на концепция за рекламна кампания за набирането на курсанти и военнослужещи за 2025 г. Подготвен е и законопроект, свързан с регламентирането на статуса на курсантите.

Необходимост от модернизация

Докладът акцентира на необходимостта от придобиване на ново и оперативно съвместимо въоръжение по стандартите на НАТО. Сред критичните нужди са нови 3D радари, брегови противокорабни ракетни комплекси и зенитно-ракетни системи. Остава и недостатъчният брой летателни часове във Военновъздушните сили, което негативно влияе на подготвеността на тази част от армията.

Средата за сигурност е белязана от нарастващо милитаризиране и конфликти, което подчертава важността на укрепването на въоръжените сили. Русия е идентифицирана като главен дестабилизиращ фактор за НАТО и Европейския съюз, особено поради агресивната си политика спрямо Украйна.

Разходи за отбрана

За 2024 г. разходите за отбрана достигат 2% от Брутния вътрешен продукт (БВП), което е минималното необходимо ниво. Министърът на отбраната Атанас Запрянов потвърди, че в програмата за управление на правителството са утвърдени 2,5% от БВП за разходи за отбрана в следващите години.