Дискусия в Народното събрание за устойчиво развитие на българската култура

Представители от законодателната и изпълнителната власт, както и от неправителствения сектор и съсловните организации в областта на културата, се събраха в Народното събрание за дискусия на тема „Устойчиво развитие на българската култура“. Целта на форума беше да се обсъдят ключовите предизвикателства и възможностите за укрепване на културната сфера в страната.

Позицията на парламента и важността на културата

Председателят на Народното събрание Наталия Киселова поздрави участниците в дискусията и подчерта, че темите, свързани с културата, нямат политически цвят, защото са въпрос на национална идентичност. Тя отбеляза, че проблемите в тази сфера винаги са били част от дневния ред на парламента и призна, че усилията са насочени към възможно най-бързото им решаване.

„Съвместните усилия и диалогът между нас са в основата на това да издигаме културата, образованието и науката на по-високо ниво“, каза Киселова. В навечерието на Деня на светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета, култура и славянската книжовност, тя пожела здраве на участниците и призова всички ангажирани с културата да продължат да съхраняват българските традиции и национална идентичност.

Изисквания и предложения от културната общност

Председателят на Съюза на артистите в България Христо Мутафчиев подчертa необходимостта от обединяване на усилията между държавни институции, местна власт и съсловни организации. Той призова за създаване на нова платформа с широко партньорство и финансово обезпечаване на културните политики.

Театроведът Деница Езекиева заяви, че основната цел на дискусията не е да поиска повече финансиране, а да се създадат условия културните институти да могат да работят така, че българите да се чувстват добре като граждани и личности. Тя цитира изследване от преди 11 години, според което 80% от българите потребяват култура основно чрез телевизия. Това повдига въпроса за качеството на телевизионното съдържание, особено в обществените медии.

Езекиева изтъкна необходимостта да бъдат намерени решения за функционирането на държавните културни институти, националните културни събития и Националния фонд „Култура“.

Изпълнителният директор на Българската музикална асоциация Мирена Станева посочи, че дебатът за културата като национален приоритет е отдавна наложителен, като подчерта множество структурни дефицити в сферата. Тя настоя за преразглеждане на държавната система за финансиране на културните институти и определяне на минимални възнаграждения за артистите, които да осигурят устойчивост и стимулиране на творците.

Подкрепа и бъдещи инициативи от страна на Министерството на културата и парламентаристите

От Министерството на културата заявиха, че основен приоритет е развитието на всички функции на българската култура. Те обявиха, че се подготвя проект на национален културен календар, който ще позволи целево финансиране на ключови събития за развитието, съхраняването и представянето на българската култура.

От ведомството отбелязаха, че България изостава по разходи за култура спрямо страните в Централна и Източна Европа.

Председателят на Комисията по културата и медиите Тошко Йорданов призна, че натрупаните проблеми в сектора не могат да бъдат решени бързо, но изрази надежда поне част от тях да бъдат преодолени през следващата година. Той подчерта, че ясна стратегия с приоритети е необходима, за да бъде насочено усилието към най-ефективните решения.

Участниците в дискусията декларираха готовност да инициират публичен дебат по проектобюджета за култура за 2026 г., както и по проект на Харта за устойчиво развитие на българската култура. Те подчертаха нуждата от създаване на модел за стратегическо управление на културата на национално, регионално и общинско ниво.

Насоки за бъдещето на българската култура

• Укрепване на националната идентичност чрез културна политика без политически цветове.
• Финансово обезпечаване и създаване на нови партньорства между всички заинтересовани страни в културата.
• Подобряване на достъпа до качествен културен продукт чрез медии и институции.
• Стратегическо планиране и устойчиво развитие на културния сектор на всички нива.