Депутатите в България стартират втори опит за Комисията по досиетата

Депутатите в Народното събрание на България предприемат втори опит за попълване на състава на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежността на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия. На заседание, проведено днес, 144 народни представители одобриха новите правила, което дава на депутатите 14 дни, за да направят предложения за председател, заместник-председател, секретар и още шестима членове на комисията.

Исторически контекст на комисията

Процедурата за избор на ръководство и членове на комисията беше закрита на 11 април по "технически причини". При първоначалното предложение, ГЕРБ представиха шестима кандидати, докато ПП-ДБ, БСП, ИТН и хората на Ахмед Доган предложиха по един. Според закона, представителите на нито една партия не могат да имат мнозинство в комисията.

Въпреки че дебатът започна със спорове относно процедурните правила, бързо се превърна в дискусия за необходимостта от комисията. Партия "Възраждане" първа повдигна темата, но особено активни в дискусията бяха Мартин Димитров от ДБ и Тома Биков от ГЕРБ. Дискусията продължи точно час.

Аргументи за и против комисията

Мартин Димитров изрази мнение, че комисията играе важна роля, тъй като българските граждани трябва да бъдат информирани за това, за кого гласуват и какви хора заемат висши постове. Той подчерта, че само комисията по досиетата може да осигури необходимата информация и разкритикува "Възраждане" за нееднозначността в позицията им относно бъдещето на звеното.

Тома Биков от ГЕРБ посочи, че архивите на ДС предлагат много по-големи възможности от просто разкриване на принадлежност, но това изисква повече усилия. Той добави, че през последните години комисията е свършила основната си работа и че принадлежността към ДС вече не е толкова значима, тъй като бившите агенти понастоящем са на пенсионна възраст и не вземат важни решения.

Бъдещето на комисията

Биков подчерта, че не ДС е взимало решения, а органът е изпълнявал задачи, подчинени на ЦК на БКП. Той предложи, че комисията трябва да бъде преформатирана в институт, който не само ще информира, но и ще извършва анализи и научни изследвания, избягвайки политическите спорове, които често придружават тази тема.

Дебатът за необходимостта от комисията обаче не трябва да се ограничава само в парламента, а е необходимо включването на научната общност и агенция "Архиви" в дискусията.