Бронхиалната астма в детска възраст: Важността на ранната диагностика

Бронхиалната астма е сред най-често срещаните заболявания в детска възраст. Това каза алергологът Мария Стаевска по време на среща под надслов „ИзДишайАстмата“ по повод Световния ден за борба с астмата – 6 май.

На събитието присъстваха пациенти и лекари – специалисти, които се обединиха около идеята за по-качествена и навременна диагностика, както и прилагането на съвременни методи за контрол на астматичните състояния. Форумът поставя началото на важна и необходима информационна кампания, която цели да акцентира върху значението на навременното диагностициране, посочи д-р Нели Иванова от дирекцията по лечебни дейности на Министерството на здравеопазването.

Проблеми с диагностиката

Алергологът д-р Мария Стаевска посочи, че с възрастта доста от децата надрастват проблема. Тя обясни, че един от основните проблеми на пациентите е самата диагностика, тъй като в някои случаи процесът би могъл да отнеме до година. „3,7 % от пациентите са с тежка форма на астма“, каза алергологът. „Това са около 8000 човека с такова заболяване. Много често състоянието се назовава като бронхит и се използват прекалено много антибиотици“, обясни тя.

По думите на д-р Стаевска некачественият контрол върху заболяването може да има тежки последици за пациента, сред които са ограничено движение и социални контакти, обездвижване и дори инвалидизиране.

Препоръки от експерти

Експерти посочват, че кашлицата и задухът по време на бактериална инфекция у пациент трябва да насочат към проверка за астма. Като част от външните дразнители, които да провокират състоянието, се открояват замърсеният въздух и някои видове алергени, които се съдържат в измивни и перилни продукти.

Общопрактикуващият лекар Михаил Михов обясни, че семейните лекари биха могли да обучат пациентите си да използват инхалатори, но също така и да ограничат точно тези подсилващи фактори. Пациентите наистина се диспансеризират, идват на прегледи без да носят направления от лични лекари, което улеснява работата с нас, обясни пулмологът Радка Александрова. Някои от пациентите обаче са малко несериозни към лечението си – лечението е безплатно, достъпът е лесен, но малка част от хората спазват вече назначеното си лечение, допълни тя.

Лечение и предизвикателства

Александрова посочи, че част от пациентите с тежка форма на заболяването трябва да приемат високи дози кортикостероиди в комбинация с други медикаменти, но това не винаги води до желания ефект. „Последните препоръки на ръководството за лечение на астма вече не толерират системната употреба на кортикостероиди заради страничните ефекти“, обясни тя и подчерта, че е възможно за такива случаи да се използва биологичното лечение.

Пациенти с тежка форма на заболяването също участваха в дискусията. Те обясниха, че дори по-силен стрес или тежък физически труд биха могли да предизвикат пристъп. Ако може с помощта на инхалатор да се нормализира състоянието, не може да мислим за подобно лечение, обясни д-р Стаевска. Но ако са налице признаците за тежка астма и ако се стига до хоспитализация, това би било проблем, каза тя.

Прегледите се качват в Националната здравно-информационна система, където се получава референтен номер и това се прави от лекуващия лекар с електронен подпис, независимо от начина на заплащане и независимо от метода на достъп, обясни д-р Михаил Михов.