35 години от пожара в Партийния дом – символ на преход и спорове
Румен Христов акцентира върху последствията от пожара и влиянието му върху българската политика и икономика
Днес се навършват 35 години от подпалването на Партийния дом в София – събитие, което остава обект на спорове за причините и виновниците за пожара. Това заяви председателят на Съюза на демократичните сили (СДС) Румен Христов в своята публикация във Фейсбук, като постави акцент върху последиците от този акт.
Историческият пожар и поляризиращите мнения
На 23 януари 1990 г. сградата на Партийния дом на Българската социалистическа партия (БСП) е възпламенена след поредица от събития, придружени с гражданско напрежение и протестни действия. Пожарът започва след заплаха за самозапалване на Пламен Станчев, член на движение "Инициатива за гражданско недоволство", който настоява за премахването на петолъчката – символ, който той определя като знак на чужда държава.
В 20:40 ч. лидерът на Конфедерация на труда "Подкрепа" Константин Тренчев отправя ултиматум, с който дава един час срок знамето с петолъчката да бъде свалено, в противен случай сградата щяла да бъде щурмувана. Пожарът обхваща почти цялата сграда около 23:00 ч., а напълно са изгорели 40 помещения. Въпреки мащабите на пожарната стихия, жертви не са регистрирани.
Радио "София" предава апел на тогавашния президент Желю Желев с призив за въздържане от насилие. Пожарът е окончателно загасен рано сутринта в 3:18 ч., а органите на реда разпръскват т.нар. „Град на истината“ – място на гражданските протести, възникнали през лятото на 1990 г.
Правни последствия и обществена дискусия
След събитията започва разследване, което през 1991 г. определя инцидентите като „стихийни и неорганизирани“, дело на „екзалтирани екстремисти“ без централен организатор. Обвиняеми са 38 души, сред които и Константин Тренчев. Щетите са оценени на близо 8 милиона лева.
Съдът многократно връща делото за допълнително разследване. На 14 март 1994 г. Софийският градски съд прекратява делото и го връща на прокуратурата. На 23 август 1996 г. разследването е окончателно спряно.
От днешна перспектива
Румен Христов подчертава, че с унищожаването на партийните архиви е изгоряла и историческата истина за множество хора и събития. Той смята, че това е улеснило прехода на БКП от власт чрез тоталитарен режим към икономическо влияние в следващите години. Неосъществената лустрация и изгорелите документи, според Христов, са сред причините България да бъде най-бедната страна в Европейския съюз.
„Това е отговорът и на важния въпрос защо беше толкова важно да влезем в еврозоната – за да може европейските финансови и икономически правила да разсекат олигархичните възли по съветски модел, които задушават България и до днес“, посочва още той.
Исторически уроци и съвременни предизвикателства
Подпалването на Партийния дом остава символ на прехода в България и на проблематичните процеси, свързани с отговорността, разкриването на истината и справедливостта. Случаят повдига въпроси за начина, по който историческите събития се интерпретират и кои сили продължават да влияят на българската политика и икономика.
Паметта за този инцидент и днес предизвиква съпричастност и размисъл за пътя на страната и необходимостта от прозрачност и отговорност, които да гарантират стабилност и развитие.
