Почти половината българи подкрепят въвеждането на еврото в страната

Проучване, поръчано от Министерството на финансите, показва, че все повече българи приемат въвеждането на еврото в страната. Според последните резултати почти половината от анкетираните, а именно 49,2%, подкрепят замяната на лева с новата европейска валута. Това е увеличение с 0,7 процентни пункта спрямо май, когато подкрепата е била 48,5%.

Особено голяма подкрепа проявяват предприемачите, като 69% от тях са положително настроени, а 30% изразяват скептицизъм. Планираното въвеждане на еврото от 1 януари 2026 г. се възприема като значим успех в процеса на евроинтеграция от 43% от гражданите и 62% от представителите на бизнеса.

Позитивни нагласи и тревоги около еврото

Причина за оптимизма е стартиралата, макар и със закъснение, информационна кампания за еврото. Въпреки това, почти половината от участниците в изследването (47%) изразяват притеснения относно възможни негативни ефекти през първите шест месеца след въвеждането на валутата. В същото време 39% вярват, че положителните страни ще надделеят над рисковете.

Перспективите за дългосрочните ефекти се възприемат значително по-позитивно. Оптимизмът сред предприемачите достига 65%, докато 22% остават песимистично настроени. Отговаряйки на въпроса за основните ползи, анкетирани посочват удобството при пътувания и разплащания в чужбина (59%), улесняване на търговията със страни от ЕС, повишаване на финансовата стабилност и сигурност, както и затвърждаване на европейската идентичност, което се очаква от 25-30% от населението.

Основните страхове и начините за обмен на евро

Най-сериозно притеснение при българите остава възможността за спекула и изкуствено повишаване на цените, като 71% споделят тази тревога, включително и много от поддръжниците на еврото. Това изисква засилване на информираността и мерките за контрол в рамките на кампанията за еврото. Авторите на изследването предупреждават за риск от ерозия на общественото доверие, ако цените се повишат до края на настоящата година и в първите шест месеца след приемането на валутата.

От 8 август се прилага задължителното двойно обозначение на цените в левове и евро. То е видяно от 90% в магазини за хранителни стоки, 38-40% в банкови извлечения и мобилни оператори, и 36% в магазини за облекло и обувки. Самооценката на това нововъведение е разделена: 34% заявяват, че се чувстват улеснени и свикват, а 36% споделят, че се объркват, особено при по-ниска цена в евро.

Що се касае до обмена на валута, 71% от гражданите и 76% от бизнеса са готови да заменят левовете в банкови клонове, демонстрирайки доверие в банковата система и подкрепа за кампанията на банките за безплатно внасяне на левове. Само 6% предпочитат пощенските клонове, главно хора от по-малки населени места. Интересното е, че предпочитанието към обменните бюра е спаднало от 12% през май на 5% през юли, като се предполага, че те ще бъдат използвани от предприемачи с големи наличности в лева.

Отговорност на бизнеса и доверието към институциите

Бизнесът очаква, че веднага след въвеждането на еврото ще се наложи вдигане на заплатите на служителите: 7% планират това да се случи в първите два месеца след замяната на валутата, а 20% – веднага след въвеждането ѝ. Средният дял на плащанията по банков път на служителите е 68,5%, докато 32% все още получават заплатите си в брой. По отношение на доставчиците 77% от плащанията се извършват през банка, а 23% остават в брой, което показва, че все още има значително количество левове, подлежащи на превалутиране.

Най-високо доверие сред институциите по отношение на успешното справяне с процеса на въвеждане на еврото има към Българската народна банка (91%), следвана от търговските банки с 88%. Министертство на финансите и Националната агенция получават позитивни оценки съответно от 70% и 66% от анкетираните, докато общините имат само 43%. В бизнеса по-неблагоприятни оценки събират Комисията за защита на конкуренцията с 30% позитивни срещу 54% негативни и Комисията за защита на потребителите с 34% позитивни и 56% негативни мнения.

Информираност и предизвикателства в комуникацията

Повече от половината граждани заявяват, че са запознати с процедурите по преминаване към еврото, докато 21-29% не се ориентират добре. Критични групи, до които кампанията все още не е достигнала ефективно, са възрастните хора, тези с ниско образование, жителите на отдалечени населени места и младежите на възраст 16-18 години, които проявяват нисък интерес към политически въпроси и процеса по евроинтеграция.

Проучването показва ясно съществуващите нагласи, предизвикателства и очаквания в обществото и бизнеса относно предстоящото въвеждане на еврото и подчертава необходимостта от продължаване и засилване на информационната кампания и мерките за защита на потребителите.