Комисията по досиетата разкрива 21 хиляди лица с принадлежност към ДС

Над 508 хиляди лица са проверени за принадлежност към Държавна сигурност от Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия. Това съобщи Евтим Костадинов, председател на комисията, по повод 18 години от създаването на комисията, на събитие в националния пресклуб на БТА.

През този период комисията е установила принадлежност към ДС за над 21 хиляди лица, като над 16 хиляди от тях са обявени. Костадинов поясни, че за починали лица не се обявява принадлежност, което обяснява несъответствието между установените и обявените лица. "С голям консенсус 40-ото Народно събрание прие през 2006 г. Закона за достъп и разкриване на документите. През април 2007 г. отчетохме, че започваме с нулево доверие на обществото и нулева материална база," добави той.

Постижения на комисията

До 2010 г. Комисията по досиетата успя да изгради материалната база и да приеме архивни документи, като също така създаде читалня за достъп на гражданите до архивните данни. Към 2025 г. в комисията се очаква да има над милион и половина архивни дела, над 2,5 милиона карти и картони, филмови документи и документи на електронен носител.

Костадинов посочи, че комисията е работила със 17 правителства и е имала важно съдействие от президента Росен Плевнелиев, който е допринесъл за предоставянето на архиви. "Оценявам работата на комисията с 'много добър', но съществуват обстоятелства, които не позволяват да достигнем до максималната оценка," отбеляза той.

Проблеми и предизвикателства

Членът на комисията Екатерина Бончева изрази мнение, че комисията не работи в хипотезата на мандатност и подчерта, че не всичко от архивите е унищожено. Въпреки усилията, остава голям проблем отказът на Българската православна църква да предостави списъци на лицата, които трябва да бъдат проверени, въпреки изпратените 12 писма от комисията.

Борис Михайлов, също член на комисията, коментира важността на разкритията за кредитните милионери и приватизацията, които са част от тъмната история на България след 1990 г. Той подчерта, че комисията продължава да обявява лица, свързани с приватизацията, което е ключов момент в разкритията за миналото.

Образователни инициативи

Комисията участва в проекта "Отключени гласове", в рамките на който се представят български и германски филми пред гимназисти. Членът Иванка Жекова изрази притеснение, че учениците почти не знаят за тази част от историята.

Мариана Даракчиева, секретар на комисията, посочи, че комисията се отчита два пъти пред Народното събрание и че докладът за работата ѝ е публикуван на сайта на комисията.