Иглика Иванова алармира за ниско ниво на грамотност сред учениците
Тя подчерта нуждата от по-сериозна езикова подготовка и изрази скептицизъм към промените в дисциплината и религията в училище
Иглика Иванова, член на Обществения съвет към Комисията по демографската политика, децата и семейството, изрази тревога относно нивото на грамотност сред учениците по време на заседание, на което се обсъждаха законопроекти за изменение на Закона за предучилищното и училищното образование. Тя подчерта, че е недопустимо деца с дипломи да допускат граматически грешки дори при написването на собствените си имена.
Необходимост от по-сериозна езикова подготовка
„Мен ме боли, когато деца с дипломи, с образование, не могат да си напишат имената без граматически грешки. Недопустимо е това да се случва", заяви Иванова. Тя акцентира върху нуждата учениците да владеят българския език не просто като изучаван предмет, а като умение за изразяване както писмено, така и устно. „Наистина, трябва да има една засилена подготовка, владение на български език. Не изучаване, български език трябва да се владее. Те трябва да се научат да се изразяват и устно и писмено, което в момента просто не е така", подчерта тя.
Положителни оценки по отношение на изкуствения интелект и проблеми със специалните потребности
Иглика Иванова изрази подкрепа към предложенията, свързани с въвеждането на изкуствен интелект в образованието, като оцени предложенията на академик Денков и други народни представители като „положителни неща“. Освен това тя обърна внимание на нарастващия брой деца със специални потребности, които според нея са сериозен проблем. „Децата със специални потребности се увеличават ежегодно. И това става проблем“, посочи тя и добави, че в 99% от случаите грижата за тези деца остава на плещите на семействата. „В крайна сметка, казваме на родителите, че трябва да се справят сами. Никой не се интересува как това ще повлияе на семейството и дали то може да реагира адекватно“, каза Иванова.
Скептицизъм към предлаганите промени в дисциплината и религията като учебен предмет
Засегната беше и темата за промените в дисциплината в училище. Иванова изрази съмнения дали предложените изменения ще бъдат ефективни. „Аз съм много скептична дали предложените изменения ще доведат до някакъв положителен резултат, но нещо трябва да се опита да се направи“, коментира тя. Тя посочи, че дори смяната на термина „забележка“ с друг няма да реши реално проблемите, а само ще ги замаскира.
Най-остри бяха възраженията ѝ спрямо идеята религията да стане учебен предмет. Иванова посочи голямото разнообразие от религиозни институции в страната, регистрирани към столичния градски съд, като изброи православни, евангелски, бахайски, католически, мюсюлмански и други общности. Тя зададе въпроса по какъв критерий ще се определя съдържанието на предмета и кой ще е квалифициран да го преподава.
„Това е нещо ново за нашето образование. И ако не е безпределно ясно, какво точно се дава на децата, как ще бъде, кой ще го предаде, кой ще го преподава това нещо, от какво се цели, и какви са резултатите, мисля, че тук такъв сериозен анализ не е правен“, завърши своето изказване Иглика Иванова.
