Християн Мицкоски за блокадата на България пред ЕС и македонската идентичност

Северна Македония продължава да се сблъсква със сериозни пречки по пътя си към Европейския съюз, като основният проблем идва от България, която блокира процеса. Това напрежение не е ново, а корените му датират още от началото на 90-те години, когато България призна македонската държава, но не и езика, народа и нацията. Премиерът на Северна Македония Християн Мицкоски изрази тази позиция във връзка с доклада на Европейския парламент, в който бе премахнато споменаването на „македонски език и идентичност“.

Исторически и днешни предизвикателства

„Блокадата не започна днес и няма да приключи днес“, заяви Мицкоски, подчертавайки, че тя се явява част от дълъг и сложен исторически процес. България например е признала Северна Македония като държава на 15 януари 1992 г., но не е признавала македонския език, народ и нация. Този отказ според премиера идва в контекста на тежки войни в бивша Югославия, икономически проблеми и напрежение с Гърция.

„Политиците трябваше много по-рано да разберат, че България има скрити намерения – да унищожи македонската нация и идентичност. Сега Европа може да види какви предизвикателства стоят пред нас“, допълни Мицкоски.

Той отбеляза, че въпреки дипломатическата активност за намиране на решения, разчитайки на различни международни партньорства, те не са имали илюзии дали блокадата ще се отпусне бързо. „Не сме наивни и всичко ни беше ясно – ситуацията в Европейския съюз не е лесна и често решението се отлага.“

Политически и социални измерения

Премиерът изрази недоволство от това, че македонското малцинство в България не е истинският проблем в отношенията между двете страни. „Няколкостотин души няма да бъдат пречка – същността е в дълбоките намерения на България“, заяви Мицкоски. Той припомни множеството отстъпки и компромиси, направени от Северна Македония от 1990 година насам, както и многократните „унижения“, на които страната е била подложена.

„Вместо сътрудничество и подкрепа, Европа и ние впоследствие срещаме нови искания и кризи, породени от нежеланието на някои български политици да признаят македонската идентичност“, посочи той, като посочи и корупцията и безотговорността на някои лидери като допълнителен фактор за задълбочаването на кризата.

Пътят напред и ролята на Европейския съюз

Мицкоски благодари на европейските съюзници, които остават ангажирани с ценностите на ЕС и подкрепят Северна Македония в нейния стремеж към членство. Той изтъкна, че членството на страната в съюза не е само цел, а необходимост:

• „Борбата ще бъде трудна, но аз съм готов,“ заяви лидерът на ВМРО-ДПМНЕ.
• „Нашата страна е малка, но с голямо сърце. Няма да допуснем ново предателство на македонските интереси.“

Според него уважаващите съседи трябва първо да уважават македонската идентичност, за да се изградят добри и близки връзки. „Докато това не се случи, нашият диалог с България ще бъде от позицията на аргументи“, завършва Мицкоски.

Предизвикателствата пред македонската идентичност

Словата на премиера на Северна Македония са свидетелство за дълбокото политическо напрежение и исторически противопоставяния между двете страни. Той призова за мобилизация на всички приятели и съюзници в една борба за основни човешки права и ценности, като нарече настоящата ситуация „нашия Крушевски манифест“. Тя представлява символична битка за запазването на македонската нация и идентичност в XXI век, предизвикана от външни политически натиски.