Испания, България и Гърция водят в подкрепата за бизнеса при енергийна криза
Тези трите страни от ЕС отделят най-голям процент от БВП за фискални мерки срещу поскъпването на енергията след конфликта в Близкия изток
Испания, България и Гърция са страните от Европейския съюз, които отделят най-голям процент от брутния си вътрешен продукт (БВП) за мерки в подкрепа на бизнеса и домакинствата във връзка с поскъпването на енергията след американско-израелската атака срещу Иран в края на февруари. Това сочи най-новият анализ на брюкселския институт „Брюгел“ относно европейските реакции на рязкото покачване на цените на енергията.
За да смекчат икономическите последствия от скока в цените на енергията, страните от ЕС са въвели фискални мерки на обща стойност почти 10 милиарда евро, припомня „Брюгел“. Испания и Германия са двете страни, които в абсолютни стойности възнамеряват да отделят най-много средства за подкрепа на домакинствата и бизнеса в контекста на кризата.
Испания води по размер на мерките
Испанското правителство прие още през март пакет от мерки, сред които е намаляването на ДДС върху газа, електроенергията и горивата от 21% на 10%. В допълнение е предвидена и директна помощ за транспортния сектор. Политиките на Мадрид ще изискват общо 5 милиарда евро, което представлява около 0,296% от БВП на страната през предходната година.
Това прави Испания страната, която както в абсолютни, така и в относителни стойности инвестира най-много средства за справяне с последиците от поскъпването на енергията в ЕС. Според доклада на „Брюгел“ почти половината от цялата сума, отделена за такъв тип мерки в ЕС, идва именно от Испания.
Мерките в България и Гърция
Второто място по относителен дял на мерките за подкрепа заема България. София е представила пакет от мерки на стойност 225 милиона евро, като 100 милиона от тях са предназначени за транспорта, а останалите 125 милиона – за помощ на енергоемки производства. Това се равнява на 0,194% от българския БВП за 2025 г., сочи анализът на „Брюгел“.
Гърция също се нарежда сред страните с по-голям дял от БВП, отделен за справяне с енергийната криза след конфликта в Близкия изток. Атина е планирала средства в размер на около 300 милиона евро, което е 0,121% от гръцкия БВП.
Обхват на анализа на „Брюгел“
В своя доклад институтът „Брюгел“ включва страни от ЕС, които са представили конкретни фискални мерки с посочени бюджетни средства, сред които са Белгия, България, Франция, Германия, Гърция, Ирландия, Италия, Нидерландия, Полша и Швеция.
Отбелязва се също, че в абсолютно изражение Германия планира да отдели около 1,62 милиарда евро, но по отношение на дял спрямо БВП, страните Испания, България, Гърция и Ирландия заемат водещи позиции.
Тези данни и анализи подчертават различията в подходите на страните от ЕС към справяне с икономическите въздействия от скока на цените на енергията, предизвикан от геополитическите сътресения в Близкия изток.
