Студенти от седем държави завършиха маратон до Брюксел за кризата в Сърбия

Студентският маратон до Брюксел завърши след 18 дни и 2000 километра, през които младежите от седем държави се обединиха, за да информират европейските институции за кризата в Сърбия, предизвикана от шестмесечните антиправителствени протести.

Пътят на студентите и тяхната цел

21 студенти пристигнаха тази вечер в белгийската столица, съобщиха бегачите в Instagram профила "Студенти от блокадата". Първоначално планирани да бъдат 16 участника в знак на почит към жертвите от трагедията на жп гарата в Нови Сад, те в крайна сметка бяха повече. Участниците бяха разделени на четири групи, като всеки минаваше повече от 20 километра дневно. Сред тях беше и Мая Струнич, ученичка от Първа гимназия в Белград, която стартира маратона от северния сръбски град на 25 април.

Маршрутът им премина през седем държави, привличайки подкрепата на международни институции. В началото на маратонската обиколка студентите получиха подкрепа от австрийския министър по европейски и външни работи Беате Майнъл-Райзингер, което предизвика дипломатическо напрежение със сръбския министър на външните работи Марко Джурич, който определи изказванията ѝ като "пряка намеса във вътрешните работи на Сърбия".

Причините за протестите в Сърбия

Трагедията, която провокира протестите, е срутването на бетонна козирка на жп гарата в Нови Сад на 1 ноември, при което загинаха 16 души. Тази катастрофа доведе до широка вълна на социално недоволство и граждански протести в цялата страна, включително блокади и окупации на около 60 факултета. Протестиращите обвиняват корупционни практики и некачествени ремонти като причина за аварията и настояват за политическа и наказателна отговорност, както и за борба с корупцията и премахване на политическия контрол върху институциите.

В началото на май студентите призоваха за насрочване на предсрочни парламентарни избори. Те заявиха, че няма да участват лично като кандидати, но ще подкрепят независими номинации извън традиционния политически свят.

Солидарност от Европа и политически подкрепи

Преди студентския маратон до Брюксел, друга група студенти предприе велопоход от Нови Сад до Страсбург, достигайки там на 16 април. В отговор на събитията, Европейският парламент прие резолюция за политическата криза в Сърбия, потвърждавайки, че исканията на студентите отговарят на необходимите реформи по пътя към членство в ЕС.

Резолюцията подчертава нуждата от независимост на критични институции, сред които Регулаторния орган за електронните медии (РЕМ), както и провеждането на избирателни реформи чрез прозрачен и приобщаващ процес с достатъчно време преди изборите. Европейските депутати изразяват "дълбока загриженост" по отношение на проблемите, изтъкнати от протестите, включително гражданските свободи, разделението на властите, корупцията, опазването на околната среда и прозрачността на инфраструктурните проекти.

В резолюцията се описва и масовият протест от 15 март в Белград като „най-големия протест в съвременната история на Сърбия“ и се призовава за безпристрастно разследване на твърденията за използване на незаконни методи за разпръскване на демонстранти, което е довело до множество наранявания.

Докладът, който подтикна Европейския парламент към тази резолюция, е изготвен от хърватския евродепутат Тонино Пицула.

Настоящето и бъдещето на протестното движение

Днес студентите в Сърбия организираха нови акции в Белград, Крагуевац и Нови Сад с призив за обединени усилия. Те подчертаха, че моментът е подходящ за съвместни действия и призоваха всички граждани да се включат в борбата за извънредни парламентарни избори, които според тях ще доведат до промяна на статуквото и справедливост в страната.