Съветът на Европа подкрепя Европейския съд по въпросите за миграцията

Съветът на Европа изрази силна подкрепа към Европейския съд за правата на човека, след като Италия и още осем европейски държави призоваха за ограничаване на правомощията му в областта на миграцията. Това стана ясно в отговор на отворено писмо, публикувано миналия петък, което повдига въпроса за начина, по който международните конвенции отразяват съвременните предизвикателства.

Дебатът около ролята на Европейския съд за правата на човека

Европейският съд за правата на човека, базиран в Страсбург, отговаря за прилагането на Европейската конвенция за правата на човека в 46 държави. В последните години обаче неговите решения бяха подложени на критика от някои страни, включително Франция и Великобритания, поради техни действия в сферата на борбата с незаконната миграция.

В отвореното писмо девет европейски държави – Италия, Австрия, Белгия, Естония, Литва, Латвия, Полша, Чехия и Дания – настояват да се проведе дискусия относно обхвата на конвенцията и възможността съдът да е разширил ролята си извън първоначалния замисъл. Те изразяват мнение, че някои решения на съда ограничават възможността на националните правителства да вземат политически решения по миграционни въпроси.

Отговорът на Съвета на Европа и генералния секретар

Генералният секретар на Съвета на Европа Ален Берсе реагира остро на критиките. В изявление той подчертава, че „запазването на независимостта и безпристрастността на Съда е фундаментално“. Берсе е категоричен, че правосъдието не бива да бъде подлагано на политически натиск и припомни, че институциите, гарантиращи фундаменталните права, трябва да функционират независимо от политическите цикли.

„Ако съдът бъде използван като оръжие срещу правителствата или от тях, това би подкопало стабилността, за която той отговаря“, допълва той. Въпреки че определя дебатите като здравословни, Берсе акцентира, че ролята на институцията е не да отслабва конвенцията, а да я поддържа релевантна в текущите предизвикателства.

Случаите с миграция – от Великобритания до Франция

През последните години Европейският съд за правата на човека е издал решения срещу няколко държави за действия, свързани с незаконната миграция. Пример е блокирането на плановете на Великобритания за изпращане на кандидати за убежище в Руанда, което предизвика конфронтация с тогавашното британско консервативно правителство.

През 2023 г. съдът суспендира и експулсирането на чеченец от Франция към Русия. Тогавашният френски вътрешен министър Жералд Дарманен заяви, че е готов да плати глобата, наложена от съда, и намекна, че решението му се вижда като незначително.

В същото време италианското правителство обещава твърда политика срещу незаконната миграция, но среща препятствия по отношение на идеята за прехвърляне на мигранти в центрове в Албания. Италианските съдии не потвърдиха законността на това превеждане, което наложи въпроса да бъде разгледан от Европейския съд в Страсбург.

Предстоящи промени и позиции на новия председател

Френският съдия Матиас Гийомар, който официално ще поеме председателството на Европейския съд за правата на човека в петък, обеща да защитава съда от политически атаки. В изказване при избирането му в края на април той наблегна на нуждата от защита на ценностите, залегнали в основата на Европейската конвенция, особено в контекста на нарастващите критики.

Европейският съд за правата на човека разглежда годишно десетки хиляди жалби от граждани, които нямат друга възможност за справедливост след изчерпване на всички национални съдебни инстанции.

Насоки за бъдещите действия

• Съветът на Европа изразява нежелание за отслабване на конвенцията и настоя за защита на независимостта на съда.
• Девет европейски държави настояват за преразглеждане на ролята на Европейския съд при миграцията.
• Италия и Дания демонстрират твърда позиция срещу незаконната миграция, което се отразява в общите им инициативи.
• Новият председател на съда Матиас Гийомар се ангажира с опазването на основните европейски права в тежките политически условия.