Северна Македония отхвърля критиките на България за Плана за действие за малцинствата

Министерството на външните работи и външната търговия на Република Северна Македония остро реагира на критиките от България към проекта на Плана за действие за малцинствата, съобщава Македонската информационна агенция (МИА). В официално изявление ведомството изразява тревога, че конструктивната инициатива е оценена с „абстрактни и необосновани коментари“, които не спомагат за изграждането на доверие между двете страни.

Вместо критики, Северна Македония очаква от своя съсед „европейско поведение“, включващо „пълно уважение и признаване на македонския език“, се казва още в позицията на министерството, цитирана от Българската телеграфна агенция (БТА).

Подробности около проекта за План за действие

Проектът на Плана за действие за малцинствата е създаден на македонски и английски език от екип местни и международни експерти, работещи в тясно сътрудничество със Съвета на Европа и Европейската комисия. Документът включва ясно дефинирани мерки, срокове и отговорните институции и е изцяло съобразен с европейските стандарти. Според изявлението процесът на изработката е започнал през 2023 г., а в последното шестмесечие на 2025 г. е засилен чрез активно участие на специалисти по международно право, правата на човека и малцинствените въпроси.

Министерството подчертава, че Република Северна Македония продължава да прилага европейските правила и принципа на разширяване, базиран на заслуги. Страната се счита за позитивен пример на европейско ниво в сферата на защитата на правата на общностите и е решена да запази тази позиция.

Причини за напрежението между София и Скопие

Отговорът на министерството в Скопие идва като реакция на изявлението на македонския премиер Християн Мицкоски, направено ден по-рано, в което той посочи, че София проявява притеснение относно включването на македонския език в Плана за действие. Българската страна изрази загриженост във връзка с „последните тези на властите в Скопие, които рязко се отклоняват от същността на Европейския консенсус от 2022 г.“ и настоява Планът за действие да бъде съпроводен от конституционно вписване на българското малцинство.

Премиерът Мицкоски категорично заяви: „Ще приемем всички забележки, но не мога да се откажа от родния си македонски език“. Той допълни, че македонското правителство е готово „по всяко време и навсякъде да представи аргументите си във всяка организация“. Това показва решимостта на Скопие да защитава националната идентичност и езиковото признаване в контекста на европейската интеграция.

Европейската перспектива и двустранните отношения

Споровете около Плана за действие за малцинствата отразяват по-широко политическо напрежение между София и Скопие. Българската страна поставя условие за напредък в процеса на европейска интеграция на Северна Македония чрез признаване и защита на българската общност в македонската конституция.

От своя страна, Северна Македония настоява за уважение към своя език и култура, подчертавайки, че европейските стандарти и принципи за защита на малцинствата са основа за проекта. В тази ситуация перспективата за сближаване зависи от диалога и разбирателството между двете страни в контекста на европейската интеграция.