България предлага защита срещу \"делата-шамари\" и в национални производства

Проект за промени в Гражданския процесуален кодекс (ГПК) предлага прилагането на европейската Директива 2024/1069, известна като директивата против „делата-шамари“, не само в трансгранични, но и в национални производства в България. Инициативата е съобщена от Министерството на правосъдието и цели по-ефективна защита на лица, ангажирани в публично участие, като журналисти и граждански активисти, от явно неоснователни искове или съдебни дела със злоупотреба.

Законодателната инициатива и нейният контекст

Законопроектът е изготвен от специална работна група, назначена от министъра на правосъдието, и предстои да бъде публикуван за обществено обсъждане до края на март. От Министерството на правосъдието уточняват, че поради длителните процедури за обсъждане и усъвършенстване на законопроекта не е възможно да се спази срокът за транспониране на директивата, който е 7 май 2026 г.

Директивата 2024/1069 има за цел да предпази лица, участващи в обществени дискусии, срещу т.нар. „стратегически съдебни производства, насочени срещу публично участие“ (SLAPP), които представляват злоупотреба със съдебната система, за да се спре или възпре свободното изразяване чрез заплахи от ненужни процеси. България е сред страните с повишен брой подобни дела, особено срещу журналисти и активисти.

Европейски и национален мониторинг на SLAPP делата

Евродепутатът Елена Йончева, цитирана в подкаста на БТА „ЕС право БГ“, посочва, че към началото на 2026 г. почти няма държава членка на ЕС с изцяло реализирани мерки по директивата. Тя се позовава на данни от Европейската анти-SLAPP платформа, която проследява напредъка по темата в 50 държави, включително не само членки на ЕС, но и страни от Съвета на Европа.

Според Йончева, от тези държави 17, сред които и България, са започнали промени в законодателството. Малта е единствената страна с частично въведена защита на журналистите от SLAPP дела, което се дължи на засилената чувствителност след убийството на разследващата журналистка Дафне Галиция през 2017 г., която бе жертва на серия „дела-шамари“ и вероятно умишлено взривена заради своите разследвания.

Ирландия е посочена като друга държава, в която законодателните промени по темата са в процес, но срещат критики. Въпреки това, дори в страни като Малта, защита има основно за трансгранични случаи, а не за национални производства, посочва евродепутатът.

Спецификите на българския законопроект

Предложеният в България законопроект обхваща както дела с трансграничен елемент, така и изцяло национални случаи. Това надхвърля изискванията на директивата, според която задължително е въвеждането на защита само при трансгранични производства заради тяхната сложност и големи предизвикателства.

От пресцентъра на Министерството на правосъдието подчертават, че идеята е защитата да важи дори когато и жалбоподателят, и ответникът са български граждани, а всички обстоятелства са концентрирани в страната.

Законопроектът предвижда въвеждане на специални разпоредби в Гражданския процесуален кодекс, с които да се ограничи възможността за злоупотреба чрез явно неоснователни искове и да се гарантира възможност за ускорено разглеждане или спиране на подобни дела още в ранните етапи.

Министерството е провело консултации с представители на съдебната власт, юристи, учени и неправителствени организации при изготвянето на законопроекта. Бяха използвани както европейски доклади и препоръки, така и национален опит и добри практики от други страни-членки на ЕС.

Значението за медиите и обществото

Елена Йончева подчертава, че медиите, като „четвърта власт“, трябва да се ползват от принципа „власт власт възпира“, който да бъде регламентиран по начин, който балансира свободата на изразяване с ограничаването на злоупотреби от лица, които се представят за журналисти без да са такива.

Сред предложенията е магистратите да могат още в началото на делото да спират или ускорено да разглеждат искове с признаци на "дела-шамари", за да не се създава излишно бреме върху ответниците. Предвижда се също възможността засегнатите да ползват безплатна адвокатска помощ при защита.

На този етап подобни промени все още не са приети в България, но са част от предстоящите инициативи.

Общ европейски контекст и бъдещи предизвикателства

Анти-SLAPP директивата е приета на 11 април 2024 г. и предоставя дефиниция за SLAPP като съдебни искове от частни страни, целящи да заглушат критични или обществени изказвания. Тя е насочена към премахване на пречки пред справедливото гражданско производство и защита на широк кръг от участници в обществения дебат – журналисти, НПО, синдикати, научни работници и други.

Елена Йончева предупреждава, че при липса на приети подходящи законодателни промени до май 2026 г. България може да бъде подложена на наказателна процедура от Европейската комисия. Тя изрази надежда, че политическата нестабилност и предстоящите избори няма да забавят внедряването на мерките за борба с „делата-шамари“.