Милорад Додик обяви кандидатурата си и обеща окончателно оттегляне при загуба
Додик подчертава стабилността си на политическата сцена в Република Сръбска и коментира съдебните предизвикателства, пред които е изправен
Милорад Додик, дългогодишен политически лидер в Република Сръбска, една от двете полуавтономни части на Босна и Херцеговина, обяви намерението си да се кандидатира на следващите избори. Това стана ясно от интервю, което той даде вчера за портала Banjaluka.net. Додик подчерта, че ако загуби, това ще бъде негово окончателно оттегляне от политиката, като изрази увереност, че няма да се случи.
Политическия път на Милорад Додик и настоящата му позиция
Милорад Додик е познат като ключова фигура в политиката на Република Сръбска – частта от Босна и Херцеговина, където преобладаващо живеят босненски сърби. Той е заемал няколко пъти постовете на премиер и президент на Република Сръбска, а непосредствено преди настоящия си мандат на президент заемаше функциите на босненски сръбски член на тричленното президентство на Босна и Херцеговина.
В интервюто си Додик посочи, че според неговата оценка, опозицията срещу него все още не е стабилизирана и той може да остане в политиката още около десет години: „Според моята оценка, тъй като тази опозиция все още няма да се стабилизира, след около десет години може да напусна политиката“.
Съдебни предизвикателства и санкции
На 26 февруари Милорад Додик беше осъден на първа инстанция на една година затвор и шест години забрана за заемане на публични длъжности. Присъдата бе наложена за неспазване на решенията на върховния представител на международната общност Кристиан Шмит, който наблюдава изпълнението на Дейтънското мирно споразумение, сложило край на войната в региона. Додикови адвокати оспорват това решение и са подали обжалване.
Додик е и сред лицата, към които са наложени санкции от Съединените щати и Обединеното кралство заради дейностите му като политически лидер, който подкрепя отделянето на Република Сръбска от Босна и Херцеговина.
Контекст: Дейтънското мирно споразумение и административната структура на Босна и Херцеговина
Дейтънското мирно споразумение, подписано през 1995 година, сложи край на кървавата междуетническа война в Босна и Херцеговина (1992-1995 г.) и организира държавата в две полуавтономни части – Република Сръбска и Федерация Босна и Херцеговина. Република Сръбска е преимуществено населена с босненски сърби, докато Федерацията включва босненски мюсюлмани (бошняци) и босненски хървати.
Всяка една от двете части разполага със собствено правителство, парламент и полиция, но страната функционира с общи държавни институции. Сред тях са съдебната система, армията, службите за сигурност и данъчната администрация, като те са обвързващ елемент между двете части.
