Ивайло Начев ръководи уникални астрономически изследвания на българската база в Антарктида
Проектът използва радиочестотни измервания за изучаване на слънчевата активност и влиянието ѝ върху земното магнитно поле
Главният асистент по телекомуникации Ивайло Начев провежда уникални астрономически изследвания на българската антарктическа база „Св. Климент Охридски“ на остров Ливингстън. Той и екипът му вече събраха ценни данни за слънчеви избухвания, които ще помогнат за по-прецизно разбиране на техните типове и особености. Проектът използва радиочестотни измервания, възползвайки се от изключително чистия радиочестотен спектър в Антарктида, което позволява високоточни наблюдения, недостижими в други части на света.
Изследванията на слънчева активност в необичайна среда
Ивайло Начев, главен асистент във Факултета по телекомуникации на Техническия университет – София, ръководи проект, реализиран заедно с Института по астрономия, радиотелескопа ЛОФАР и Висшето военноморско училище. Той пояснява, че Антарктида представлява естествена лаборатория с нисък индустриален шум и минимални радио смущения, което значително подобрява качеството на астрономическите данни.
„С нашите данни за слънчевата енергия сме с едни гърди напред пред нации, които изучават тези процеси от десетилетия“, коментира Начев пред БТА. По време на 33-тата експедиция екипът проведе първите експерименти, а събраните данни са напълно функциониращи и дават възможност за задълбочен анализ на слънчевата активност.
Оборудване и цели на проекта
Началният етап на проекта включва проектиране и монтаж на специализирано оборудване за радиочестотни наблюдения, което вече е поставено на о. Ливингстън в близост до българската база. Системите записват радиосигнали, свързани с редица слънчеви явления като коронални масови изхвърляния и избухвания.
Чрез улавянето на радиоехото от Слънцето екипът може да определи повтаряемостта и характеристиките на отделни слънчеви събития, а също така проследява влиянието им върху йоносферата и магнитното поле на Земята в региона на Ливингстън. „Регистрираме и промени в земното магнитно поле спрямо слънчевите избухвания, което е една от основните задачи на проекта“, допълва Начев.
Практическо значение и перспективи
Един от значимите успехи на екипа е регистрирането на силно слънчево изригване между 16 и 19 януари, при което K-индексът надхвърли 9 – показател за висока слънчева активност. Това доведе до наблюдавани полярни сияния дори в България и до временни нарушения в навигационните и комуникационните системи.
Отчитайки потенциала на данните за по-добро прогнозиране на слънчевата активност, Начев споделя надежда за изграждане на мрежа от измервателни станции не само в България и Антарктида, но и глобално.
За насърчаване на бъдещи изследователи той и адмирал Боян Медникаров, който също посети базата, призоваваха ученици и студенти да се включат в първия български полярен астрономически проект.
Свързани инициативи и национален информационен принос
Българският научноизследователски кораб „Св. св. Кирил и Методий“ отплава към Антарктида на 7 ноември от Варна и пристигна на 13 декември 2025 г. във военната база в Мар дел Плата (Аржентина) след месечно плаване. БТА поддържа национален пресклуб както на кораба, така и в българската база на остров Ливингстън от 2022 и 2024 г. съответно.
Генералният директор на БТА Кирил Вълчев обяви изпращането на специален кореспондент на агенцията в Антарктида през януари-февруари 2026 г., а материалите от експедицията са достъпни в рубриката „Корабният дневник на БТА“ на български и английски език. Пресклубовете са създадени благодарение на подкрепата на кораба и базата и се включват в мрежа от над 40 национални пресклубове на БТА.
