Мария Габриел призова за защита на критичното мислене в дигиталната ера
Генералният директор на ЮНЕСКО подчертава значението на медийната грамотност и планира глобална кампания за 2025 г.
Генералният директор по комуникациите и информацията на ЮНЕСКО и бивш български външен министър и еврокомисар Мария Габриел призова за защита на способността за критично мислене в дигиталната ера. В статия, публикувана на страниците на официалния вестник на Ватикана „Осерваторе Романо“, тя акцентира върху значението на медийната и информационна грамотност в контекста на нарастващото влияние на цифровите технологии и изкуствения интелект.
Защита на основните права и интелектуални способности
В своята статия Мария Габриел отбелязва, че от близо 80 години ЮНЕСКО поставя в основата на своя мандат насърчаването на свободата на изразяване и достъпа до информация. Тя припомня, че в Устава на организацията е заложен призивът за „свободното движение на идеи чрез слово и образ“. Въпреки това, според нея, основното право на свободата се гради върху още по-съществена способност – да мислим.
„Тази способност днес е изправена пред предизвикателство както никога досега“, предупреждава Мария Габриел. Според нея цифровите технологии и изкуственият интелект рискуват да отслабят умението ни да разпознаваме реалността, да създаваме автентични връзки и да мислим свободно.
Ролята на ЮНЕСКО в подкрепа на медийната и информационна грамотност
През последните четири десетилетия ЮНЕСКО значително разширява програмите си за медийна и информационна грамотност (МИГ), като се адаптира към новите технологии и стимулира глобалното сътрудничество. Габриел подчертава, че въпреки сложните предизвикателства в дигиталната ера, основната цел на организацията остава да даде възможност на хората да мислят критично и да запазят свободата си на мисъл.
През октомври 2025 г. ЮНЕСКО ще стартира глобална кампания, която ще подчертае, че въпреки способностите на изкуствения интелект да генерира новини, научни обобщения, изображения и произведения на изкуството, никоя технология не може да замени човешкия капацитет за критично мислене. Това убеждение се основава и на скорошни изследвания, които показват, че инструментите за търсене, базирани на ИИ, често цитират неверни или ненадеждни източници.
Глобално проучване за медийната грамотност и усилията за справяне с разликите
През 2025 г. ЮНЕСКО публикува първото по рода си глобално изследване за състоянието на медийната и информационната грамотност във всички страни членки. Резултатите разкриват неравномерен напредък, като 43% от държавите са внедрили МИГ в националните си учебни програми. Отличителна е разликата в регионите – Европа и Северна Америка демонстрират висока степен на интеграция (около 91%), докато други части на света изостават, което се дължи често на цифровото разделение.
За преодоляване на тези пропуски ЮНЕСКО засилва усилията си за укрепване на информационната цялост в епохата на изкуствения интелект. Организацията подкрепя държавите членки в интегрирането на медийната и информационна грамотност в образователните системи, националните политики и цифровите стратегии.
Освен правителствата, ЮНЕСКО мобилизира широка партньорска мрежа, включваща гражданското общество, младежки организации, библиотеки, университети, регулаторни органи и медийни институции, посочва Габриел.
Човекът в центъра на цифровите иновации
ЮНЕСКО подчертава, че медийната и информационната грамотност е ключов фактор за това човечеството да запази своя централна роля в развитието на цифровите технологии. По думите на Мария Габриел, чрез подкрепа на критичното мислене, осъзнатото и информирано използване на технологиите организацията спомага за защита на възможността да мислим ясно, да избираме свободно и да търсим истината.
„Чрез непрекъснато сътрудничество с партньори, сред които и Светия престол, ЮНЕСКО работи за това технологичният напредък да служи на срещата, солидарността и търсенето на истината. В същото време трябва да се съхранят уникалните човешки качества на комуникацията – светлината, любопитството и креативността, които никоя машина не може да възпроизведе“, завършва генералният директор по комуникациите и информацията на ЮНЕСКО.