Майският културен месец белязан от войните в Украйна и Газа

В разгара на май световните културни сцени бяха белязани от напреженията на две от най-тежките международни конфликти – войните в Украйна и Газа, като президентът на САЩ Доналд Тръмп също активно внасяше политически оттенък чрез своите действия и изказвания. Основните събития в този месец бяха музикалният конкурс „Евровизия“ в Базел, Швейцария, и кинофестивалът във френския град Кан, където политическите и културни прояви се преплетоха по необикновен начин.

Политиката на „Евровизия“ и влиянието на геополитическите конфликти

„Евровизия“ традиционно отразява отношенията между държавите, присъстващи в конкурса, и Май 2024 не направи изключение, като отново се наблюдаваха политическите тенденции в гласуването. Например, Гърция и Кипър са известни с взаимната си подкрепа, както и скандинавските страни, които гласуват по схемата „ан блок“. Налице са и конфликти, които остават отражение на международните спорове – например „музикална вражда“ между Армения и Азербайджан заради Карабах и между Украйна и Русия в контекста на анексията на Крим от 2014 г.

След началото на руската инвазия в Украйна през февруари 2022 г., Русия беше изключена от конкурса. Украинската група „Оркестър Калуш“ победи през 2022 година с песента „Стефания“, посветена на майките, подкрепена от зрители и жури от 28 страни. През тази година Украйна беше представена с алтернативно рок парче „Bird of Pray“ от групата „Циферблат“, която завърши на девета позиция. Трагедията на войната буквално достигна конкурса, когато стана ясно, че домът на беквокалистката на групата е разрушен при руски обстрел.

На „Евровизия“ Израел беше представен от Ювал Рафаел, оцелял от ужасяващата атака на „Хамас“ от 7 октомври 2023 г. Нейното участие беше съпътствано от пропалестински протести и противоречия, включително развяване на палестински знамена по време на репетиция. Испанският медиен ефир също предизвика реакции, като беше направен призив към изключването на Израел от конкурса, подкрепен от премиера на Испания Педро Санчес, който посочи, че подобно на Русия, Израел не трябва да участва при военни действия, нарушаващи човешките права.

Кинофестивалът в Кан – отражения на войните в Украйна и Газа

Кинофестивалът във френския град Кан, провел се от 13 до 24 май, също беше силно повлиян от военните конфликти. Още при откриването се проведе „Ден на Украйна“ с прожекции на документални филми, разглеждащи войната и живота на украинците. Сред тях бе признатата лента „20 дни в Мариупол“, носител на награди „Оскар“ и „БАФТА“. Известни личности като американския актьор и режисьор Шон Пен и певецът на U2 Боно показаха солидарност с Украйна.

В същото време войната в Газа също бе централна тема. Палестинската фоторепортерка Фатима Хасуна, загинала през април, получи почит и бе показана в документален филм, излъчен в Кан. Голям брой известни кинодейци, включително Жюлиет Бинош и Кен Лоуч, призоваха за прекратяване на насилието и осъдиха геноцида в Газа. Два филма, „Едно време в Газа“ и „Да“, разглеждаха страданията на палестинците и израелци в контекста на войната в анклава.

Свобода на словото и политически послания в Кан

Документалният филм за Джулиан Асандж, създател на „Уикилийкс“, постави акцент върху свободата на словото и опасностите пред разобличителите на тайни. Асандж говори за преследването му от американските и британските власти, но остава спорна фигура заради последствията от изнесените документи.

Кан представи и филм на руски режисьор в изгнание, Кирил Серебренников, който изследва престъпленията на нацисткия лекар Йозеф Менгеле и актуалността му днес. Австрийският участник в „Евровизия“ Джей Джей поиска изключването на Израел от конкурса, което породи разгорещени дискусии.

Сред останалите важни изявления бе речта на режисьора Раул Пек, който видя връзка между авторитаризма в САЩ и класическата литература на Джордж Оруел, както и подкрепата за човешки права от Тод Хайнс и Педро Паскал, който осъди миграционната политика на Тръмп.

Иран и наградите на кинофестивала

Особено внимание привлече иранският режисьор Джафар Панахи, който спечели „Златната палма“ с филма „Обикновен инцидент“. Панахи е известен с критиките си към ислямския режим и е преживял множество арести и забрани, но продължава да създава кино нелегално. Той получи разрешение да участва лично в Кан за първи път от 15 години.

Други емоционални моменти бяха свързани с иранския режисьор Саид Рустаи, който въпреки ограниченията в родината си, представи в Кан филм, заснет след смяната на правителството в Иран, както и с продукцията на шведско-египетския Тарик Салех, който остро критикува управлението на египетския президент Абдел Фатах ас Сиси.

Обществените реакции и политическите импликации

След края на „Евровизия“ и кинофестивала в Кан се засилиха и политическите призиви за прекратяване на огъня в Газа. Във Франция и Великобритания видни творци подкрепиха спирането на войната и ограниченията върху доставките на оръжие. Специалният пратеник на САЩ за Близкия изток предложи план за 60-дневна пауза в боевете, която обаче беше оценена като неприемлива от „Хамас“.

От друга страна, преговорите за прекратяване на войната в Украйна продължават със среща в Истанбул, където се очаква решение за искането на Запада за 30-дневно примирие. Украинските представители настояват за представяне на проектомеморандум от страна на Русия, преди да подновят дискусиите.

Култура и политика в непрекъснат диалог

Месец май показа колко тясно са преплетени политическите събития с културните прояви в глобален мащаб. Войните в Украйна и Газа не оставиха светския живот и артистичните прояви без своето отражение, а международната общност продължава да търси решения както на конфликтите, така и на човешките трагедии, които те пораждат. От музикални сцени до големия екран, политиката и културата водят неотклонен диалог, който се очаква да продължи с не по-малък интензитет и в бъдеще.