Израел нанася удари по реактора с тежка вода в Арак, Иран
Въздушни атаки целят да блокират иранската ядрена програма, включително обекти в Натанз и Исфахан
Израел нанесе въздушни удари по реактора с тежка вода в Арак, Иран, като част от широкомащабна атака срещу иранската ядрена програма в седмия ден на конфликта между двете страни. Реакторът, разположен в централната част на страната и никога не пуснат в експлоатация, може да произведе плутоний – материал, възможно използваем за ядрени оръжия, което породило засилен международен интерес към съоръжението.
Ударите по ядрени обекти в Иран
Действията на израелските военни включваха не само удара по реактора в Арак, но и серия от въздушни нападения срещу други ключови ирански ядрени съоръжения. Сред атакуваните обекти бяха комплекс за обогатяване на уран в Натанз, предприятие за производство на центрофуги край Техеран и лаборатории в Исфахан.
Иран потвърди, че поне два снаряда са попаднали в комплекса в Арак, без да уточни щетите. Според Международната агенция за атомна енергия (МААЕ) реакторът не съдържал ураново гориво и при удара не е било отделено радиоактивно замърсяване.
Надзорният орган на ООН отбеляза, че не разполага с информация дали близкото съоръжение за производство на тежка вода е било засегнато при атаката.
Значение и история на реактора с тежка вода в Арак
Реакторът с тежка вода в Арак, разположен на около 250 километра югозападно от Техеран, има потенциал да произвежда плутоний като страничен продукт, което го прави предмет на международно внимание. След Войната с Ирак през 80-те Иран започва активно да развива своята ядрена програма и след отказ да закупи реактор с тежка вода от четири държави, решава да построи собствен.
Тежката вода, в която водородът е заменен с деутерий, служи като охладителна течност в реакторите и е използвана от няколко държави с ядрен потенциал, включително Индия, Пакистан и Израел.
Проектът в Арак бе замразен съгласно Виенското споразумение от 2015 г., с цел да се предотврати ядрено разпространение. Ядрото на реактора бе премахнато и пространството бе запечатано с бетон, за да не може да функционира. Иран планира да го пусне отново в експлоатация през 2026 г.
След оттеглянето на САЩ от ядреното споразумение през 2018 г., Иран заяви, че е поръчал части за възстановяване на реактора. Въпреки това МААЕ съобщава, че загубва контрол върху производството и запасите на тежка вода заради ограничен достъп до инспекции.
Изявления и международна реакция
Израелските въоръжени сили обясниха, че ударът е насочен към компонентите на реактора, които биха могли да се използват за производство на плутоний, с цел да се предотврати възстановяването му и използването му за разработка на ядрени оръжия.
МААЕ предупреди, че ядрените обекти като този в Арак не бива да се превръщат във военни цели, тъй като това крие рискове за радиационно замърсяване и безопасността на населението.
Иран продължава да твърди, че неговата ядрена програма е изцяло мирна, макар и страната да обогатява уран до 60% чистота – близо до 90%-тното ниво необходимо за оръжия.
Възможни последици от атаката
Ударът срещу реактора с тежка вода в Арак увеличава напрежението в региона и подчертава уязвимостта на иранската ядрена програма на фона на международните усилия да бъде ограничена военната й употреба. По-нататъшните действия на Израел и реакциите на Иран и световната общност предстои да покажат как ще се развие ситуацията.
