Германски депутати настояват за обяснение след тайна среща в Баку
Разкритията за участие на Ралф Щегнер и други германци в среща с руски фигури повдигат въпроси за сигурността и политиката

Германските депутати настояват за обяснение от високопоставен представител на Германската социалдемократическа партия (ГСДП) по повод тайни срещи с доверени представители на руския президент, което буди сериозни въпроси за сигурността и политиката. Това стана ясно след разкрития, че Ралф Щегнер, член на парламентарната комисия за контрол върху разузнаването, е участвал в неофициална среща в Баку на 13 април с бивши високопоставени руски фигури.
Тайната среща в Баку и нейният политически контекст
Срещата, проведена в столицата на Азербайджан, е била частна и неофициална и в нея са участвали четирима представители от Германия, сред които Ралф Щегнер и Роналд Пофала, бивш ръководител на канцеларията на Ангела Меркел, както и двама бивши регионални министри. Сред руските участници са били бившият министър-председател Виктор Зубков, който ръководи надзорния съвет на "Газпром", както и Валерий Фадеев, председател на руското правозащитно тяло, санкциониран от Европейския съюз.
Участниците са бивши членове на „Петербургския диалог“ – форум, създаден през 2001 г. от Владимир Путин и Герхард Шрьодер с цел насърчаване на диалог между Русия и Германия. За този форум обаче беше обявено официално разпускане през 2021 г. заради репресиите на Русия срещу някои граждански организации.
В изявление пред агенция Ройтерс четиримата германски участници потвърждават, че събитието е било частно. Те подчертават, че диалогът дори в „трудни времена на нарастващо напрежение“ е базисен принцип на добрата външна политика. Освен това заявяват, че никой от тях не е бил официално упълномощен за участие, нито е получавал възнаграждение за това.
Критики и опасения за сигурността
Информацията за срещата беше първоначално разпространена от телевизия А Ер Де и вестник "Цайт" в момент, когато отношенията между Русия и Европейския съюз са силно напрегнати заради войната в Украйна. Това породи въпроси за готовността на отделни германски политици да поддържат връзка с Русия въпреки военния конфликт и замразените дипломатически отношения.
Особено силна е критиката срещу Щегнер, който има достъп до поверителна информация като член на комисията за контрол над разузнаването. Константин фон Ноц, председател на комисията от партия „Зелените“, определи случая като „недопустимо и дразнещо развитие“, което изисква спешно изясняване.
Родерих Кизеветер от Християндемократическия съюз също настоя Щегнер да даде обяснение пред комисията. Евродепутатката Мари-Агнес Щрак-Цимерман добави, че той не трябва да бъде номиниран за нов мандат в комисията, мотивирайки се с думите, че хората на такава ключова позиция следва да са „извън всякакво подозрение“.
Последици и външнополитически отражения
Тази случка подчертава трудностите пред германската външна политика и контрола върху влиятелни фигури, които участват в неформални контакти с представители на страна, която е във война с германски съюзник. В същото време тя показва и деликатния баланс между необходимостта от диалог и съображенията за сигурност в период на голямо международно напрежение.
Генерирането на доверие в институциите и прозрачността в действията на политиците, особено тези с достъп до класифицирана информация, е ключов фактор за стабилността на политическия процес и доверието на обществото.