Европейският здравен сектор се сблъсква с кризата на застаряващ персонал и недостиг

Здравният сектор в Европа изпитва сериозен недостиг на персонал и се сблъсква с предизвикателства, свързани с възрастта както на пациентите, така и на работещите в сектора. Увеличаващите се нужди от медицински грижи и остаряващата работна сила натрупват проблеми в здравеопазването на множество европейски държави, съобщава Европейският нюзрум – платформа, обединяваща 23 европейски новинарски агенции, включително и БТА.

Основни предизвикателства във здравния сектор в ЕС

Докладът на "Юрофаунд" за 2023 г. описва ситуацията като сериозна, особено в сфери с тежки условия на труд, като здравеопазването и дългосрочните грижи. Според анализа, ниските инвестиции, последствията от пандемията и структурирането на пазара на труда по полови признаци допринасят за сериозния недостиг на работна ръка.

Демографските промени допълнително утежняват ситуацията. Доклад на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) показва, че населението на ЕС на възраст над 65 години се е увеличило от 16% през 2000 г. до над 21% през 2023 г., като се очаква да достигне почти 30% до 2050 г.

Италия предупреждава, че близо 60% от националните разходи за здравеопазване се падат на възрастните над 65 години, въпреки че те съставляват само 25% от населението. Франция очаква нуждата от медицински сестри да нарасне с около 55% до 2040 г., но предложеният ръст в броя на сестрите няма да покрие този ръст на търсенето.

Новият германски здравен министър Нина Варкен поставя акцент върху подобряване на условията на труд, за да се предоставят по-добри грижи за нарастващия брой възрастни пациенти.

Застаряваща работна сила и трудности при набирането на персонал

Средната възраст на медицинските сестри нараства значително в много европейски държави. През март Националната асоциация на медицинските сестри във Франция съобщи, че средната възраст на регистрираните сестри е около 40 години, като повече от 12 000 са над 60-годишна възраст. Председателката Силвен Мазиер-Торан подчертава необходимостта от адекватно планиране, за да не се стигне до криза.

В България средната възраст на сестрите е 49 години, a 20% вече са в пенсионна възраст – значително повече в сравнение с други държави членки, според данни на Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи. От 2015 г. насам броят на медицинските сестри е намалял с 30%, достигайки около 22 000 през изминалата година.

Испания също отчита голям брой медицински сестри, които ще се пенсионират в следващото десетилетие. Проучване на Испанския институт за изследване на медицинските грижи показва, че в момента страната има недостиг от около 123 000 медицински сестри при 6,3 специалисти на 1000 жители.

Ръководителят на италианския статистически институт Франческо Мария Чели посочва, че 77% от общопрактикуващите лекари са на възраст над 55 години, което поставя под натиск системата пред лицето на нарастващото търсене на услуги.

В същото време трудностите в набирането на персонал се усилват от претоварването и неравномерното географско разпределение на здравните специалисти. Особено в селските райони и периферията на големите градове лекарите и сестрите са значително по-малко.

Миграция и условия на труд като фактори за недостига

Много здравни специалисти избират да напуснат родните си страни заради ниското заплащане, лошите условия на труд и ограничените възможности за професионално развитие. В Португалия над 6000 лекари са напуснали Националната здравна служба между 2019 и 2024 г., а в Босна и Херцеговина десетки хиляди лекари и сестри са заминали през последното десетилетие.

В България през този месец здравните специалисти искат 150% увеличение на заплатите си, като лидерът на профсъюза Мая Илиева подчерта, че възнагражденията в сектора са по-ниски от тези в супермаркетите.

Хърватия губи значителен брой лекари и медицински сестри, насочващи се към лошо платена работа в чужбина, предимно в Германия, Австрия и други държави. Подобна тенденция се наблюдава и в Словения, където недостигът на здравен персонал достига до 25%.

Германия е основен приемник на мигранти в здравеопазването – около 20% от болногледачите в страната идват от чужбина, което допринася за движението на кадрите в Европа.

Актуални мерки и перспективи за подобрение

За справяне с кризата някои държави се възползват от програми като EU4Health, която за периода 2021-2027 г. предоставя 4,4 млрд. евро за укрепване на здравните системи. Босна и Херцеговина получи достъп до тези средства през юли 2024 г., които се използват за цифровизация, обучение и подобряване на условията на труд.

Словения прилага частично финансиране от Плана за възстановяване и устойчивост, за да укрепи компетенциите на здравния персонал и да повиши качеството на услугите.

Докладът на "Юрофаунд" подчертава, че повишаването на заплатите е недостатъчно без подобряване на условията на труд и качеството на живот на здравните работници. Той препоръчва мерки за повече самостоятелност при работното време, по-добър достъп до обучение и кариерно развитие.

Съществен е и аспектът на неформалните грижи. Все по-често именно жените, носещи основната тежест на грижите вкъщи, са засегнати от недостига. Според мозъчния тръст "Брюгел" жените в Европа ще понесат най-голямата загуба, ако не се предприемат стъпки за изграждане на системи за дългосрочни грижи, тъй като над три четвърти от професионалните медицински сестри в ЕС са жени.