ЕС въвежда нови правила за проследяемост и хуманно отношение към домашните любимци

Търсенето на домашни любимци, като котки и кучета, нараства в Европейския съюз, особено след пандемията от COVID-19, но разликите в стандартите за хуманно отношение към животните между държавите членки пораждат опасения за незаконна търговия. Това сочат данни на Европейския нюзрум, платформа за сътрудничество между 23 европейски агенции, сред които е и БТА.

Нарастващо търсене и растящи рискове

Според статистика от 2021 г. в ЕС има повече от 72 милиона кучета и над 83 милиона котки. Евробарометър от 2023 г. показва, че 44% от европейците имат или се грижат за домашен любимец, а само търговията с кучета и котки възлиза на около 1,3 милиарда евро годишно. В същото проучване 74% от анкетираните изразяват мнение, че хуманното отношение към животните трябва да бъде по-добре защитено.

Въпреки това много граждани в ЕС предпочитат да купуват домашни любимци на ниска цена, дори ако това означава рискове за здравето на животните и техните нови собственици. Европейската комисия посочва, че нерегламентираното развъждане и нелегалната търговия водят често до здравословни проблеми и недостатъчна защита.

Значителна част от тези сделки се извършват онлайн – около 60% според Комисията, като в момента в ЕС на пазара има приблизително 438 000 кучета и 80 000 котки, което затруднява проследимостта и борбата с измамите.

Регулации и предложения за нови стандарти

Липсата на хармонизирано законодателство на европейско ниво създава пролуки, които експлоатират нелегалните търговци. През 2023 г. Европейската комисия предложи нови правила за грижа, проследяемост и регистрация на котки и кучета, които вече се обсъждат от институциите на ЕС.

Съветът на ЕС прие обща позиция през юни 2024 г., а миналата седмица европейската парламентарна комисия по земеделие одобри предложението с 35 гласа „за“, 2 „против“ и 9 „въздържал се“. Целта е да се подобри прозрачността и контрола над развъждането и търговията, особено при онлайн продажби. Новите правила включват задължителна идентификация с микрочип и регистрация в национални бази данни, свързани на европейско ниво.

Също така са регламентирани критерии за допустимост за развъждане, продължителност на грижите от майките и честота на размножаване на женските кучета и котки. Европейският парламент се очаква да гласува предложението през юни или юли, след което ще последват преговори с държавите членки и Комисията.

Реакции и предизвикателства в прилагането

Предложението предизвика различни мнения в обществото и сред законодателите. Някои приветстват ограничаването на административните тежести за отговорни развъдчици, докато други смятат, че мерките са недостатъчни за борба с нелегалната търговия.

Чешкият евродепутат Вероника Вречонова отбеляза: „Това е ясен ход срещу незаконното развъждане и безотговорния внос от страни извън ЕС. В същото време защитаваме отговорните собственици и развъдчици, без ненужни регулации.“

Хърватската ветеринарна асоциация призова за подкрепа на законодателството, като посочи сериозните щети, които черният пазар нанася на животните, включително злополуки, ранно отбиване и изоставяне на болни кучета.

По настояване на някои държави членки законодателството няма да регулира частните собственици, а само търговците и професионалните развъдчици. Австрийски евродепутат определи изключването на селските котки от обхвата на правилата като успех, намаляващ бюрокрацията.

В същото време зелените парламентаристи определят новите мерки като „разводнени“ и недостатъчни за спиране на нелегалната дейност.

Примерни модели за идентификация и контрол

Микрочипирането и националните регистри на животни играят ключова роля за контрола. В Испания има ефективна система, свързана с регионални бази, която Комисията посочва като модел. Там е забранена продажбата на домашни любимци в магазини, освен чрез регистрирани развъдчици, а животните остават там до осиновяване.

В Германия микрочипирането е задължително само в отделни провинции, а при котките законът е неравномерно приложен. Във Франция около половината от 17 милиона котки не са идентифицирани, макар че микрочипирането е задължително. Френската база данни е най-голямата в Европа и се използва за здравен контрол, борба с кражби и трафик.

В България между 2019 и 2024 г. прокуратурата съобщава за 318 дела за насилие над животни, като само девет от случаите са приключили с ефективна присъда.

Поглед към бъдещето

По време на среща в София през май еврокомисарят по здравеопазване и хуманно отношение Оливер Вархей припомни, че първите правила на ЕС за защита на животните са приети преди половин век. Той подчерта, че по-доброто прилагане на настоящите стандарти е ключово за подобряване на ситуацията.

Все още остава да се види дали новите законодателни инициативи ще доведат до значими промени, а окончателният развой зависи от преговорите в Брюксел и сътрудничеството между институциите и държавите членки.