Американските удари по ирански ядрени обекти предизвикват опасения за ескалация

Американските удари по ирански ядрени обекти през уикенда предизвикаха силен отзвук в американската и британската преса, повдигайки въпроси за риска от ескалация на конфликта и по-дълбокото въвличане на САЩ в региона. Изданието „Вашингтон Пост“ анализира как тези действия противоречат на предизборните обещания на президента Доналд Тръмп за корекция на минали грешки и предупреждава за потенциални опасности от нова война.

Риск от ескалация и разногласия около разузнавателните данни

„Вашингтон Пост“ отбелязва, че призракът на инвазията в Ирак от миналото тежи над настоящите военни удари срещу Иран. Тогава – както и сега – разузнавателните оценки, залегнали в основата на решенията за удари, не са съвпадали напълно с твърденията на американските политици. Европейските правителства също призоваха за сдържаност, осъзнавайки рисковете от разрастване на конфликта.

Идеята на Тръмп изглежда се базира на предположението, че Техеран ще признае слабостта си, но Reuters и „Вашингтон Пост“ подчертават, че реалната опасност от разрастване на военните действия е значима и противоречи на публичната реторика на президента и на очакванията на голяма част от републиканските избиратели.

Незавършени въпроси около иранската ядрена програма

Вестник „Ню Йорк Таймс“ посочва, че ден след като Доналд Тръмп заяви, че ядрената програма на Иран е „напълно и изцяло унищожена“, реалната ситуация е по-неясна. Висши американски представители признават, че не е известно какъв е статусът на запасите от уран с висока степен на обогатяване, който е ключов за потенциалното производство на ядрени оръжия. Според изданието, тези запаси остават един от малкото важни козове в ръцете на Техеран.

Има широко разпространено предположение, че иранските власти са преместили около 400 килограма уран, обогатен до 60% чистота, на по-сигурно място извън съоръженията във Фордо, където бяха нанесени ударите. Вестникът завършва с коментар, че военните нападения може в крайна сметка да засилят убеждението на иранските лидери в необходимостта от притежанието на ядрено оръжие за оцеляването на режима.

Политически послания и опасения от нов конфликт

Британският „Телеграф“ отбелязва, че Доналд Тръмп е започнал да агитира за смяна на ръководството в Иран, намеквайки за „смяна на режима“, ако лидерите не издигнат страната „отново до величие“. Тези коментари последваха няколко часа след изявления на вицепрезидента Джей Ди Ванс и министъра на отбраната Пийт Хегсет, които подчертаха, че САЩ не търсят свалянето на иранското правителство.

Висши американски официални лица изразяват опасения, че подобен преход би довел до властов вакуум и потенциално би предизвикал още една продължителна военна кампания в Близкия изток.

Международни реакции и опасения

Междувременно британският „Гардиън“ съобщава, че светът се готви за реакцията на Иран след най-голямото западно военно нападение срещу Ислямската република от революцията през 1979 г. Вестникът коментира, че Иран бе поставен в трудно положение още от началото на израелските удари по-рано през месеца.

Изданието посочва, че ангажираността на Тръмп на страната на Израел поставя американския президент в позиция да доведе конфликта до край, докато израелският премиер Бенямин Нетаняху е известен като лидер, който е по-добър в започването на конфликти, отколкото в тяхното уреждане.

„Гардиън“ завършва с посочване, че много европейски лидери и дипломати може да се надяват на провал на плановете на Тръмп не поради симпатии към Иран, а от притеснение, че поведението на американския президент нарушава Договора за неразпространение на ядрените оръжия и международното право.