Администрацията на Тръмп планира да прекрати военна помощ за балтийските държави

Американската администрация взема решение да прекрати част от програмите за военна помощ, насочени към европейските държави, граничещи с Русия, съобщи агенция Ройтерс в четвъртък, позовавайки се на два източника.

Това решение идва на фона на водената от президента Доналд Тръмп политика „Америка на първо място“, която налага ограничаване на чуждестранната помощ и засилва натиска върху европейските страни да увеличават разходите си за национална отбрана. Сред ключовите получатели на военна подкрепа са балтийските държави – Естония, Латвия и Литва. Конгресът на САЩ вече е одобрил финансиране по програмата, ръководена от американското министерство на отбраната, но само до септември 2026 година. Въпреки това, администрацията на Тръмп не е поискала удължаване на програмата, съобщава вестник „Файненшъл таймс“.

Промени в политиката за военна помощ и отговорът на европейските партньори

Официален представител на Белия дом обясни, че президентът Тръмп е подписал указ в първия ден от втория си мандат през януари, с който се изисква преоценка и пренасочване на външната помощ на САЩ. „Тази мярка е съгласувана с европейските страни и отговаря на дългогодишната политика на президента Европа да поеме по-голяма отговорност за собствената си отбрана“, допълни представителят.

Литовското министерство на отбраната потвърди, че САЩ са информирали партньорите си за планирано намаление на военната помощ за страните, граничещи с Русия. Вайдотас Урбелис, директор по отбранителната политика в литовското министерство, обяви в петък, че от следващата финансова година програмата за помощ ще бъде прекратена за всички европейски страни. Въпреки това, той отбеляза, че официалното писмено уведомление още не е пристигнало. „Разговаряме с представители на Пентагона, обсъждаме кои програми може да продължат и кои евентуално да се отложат“, уточни Урбелис.

Реакции и политически последици в САЩ и Европа

Според „Нюзуик“ решението на САЩ да намалят помощта за сигурност в страни по източния фланг на НАТО може да има сериозни стратегически последици за възпиране на Русия и да предизвика дебати за разпределението на военните тежести между Америка и Европа.

Президентът Тръмп дълго време критикува зависимостта на европейските държави от американската военна мощ и изразяваше скептицизъм към НАТО. В своя втори мандат той настояваше за увеличаване на европейските военни бюджети и по-активна подкрепа за Украйна срещу руската инвазия. Въпреки това, отношението му към алианса остава нееднозначно – европейските лидери приемат повечето от неговите условия, включително създаването на фондове за финансиране на оръжия за Украйна.

В същото време, „Вашингтон пост“ коментира, че администрацията на Тръмп проявява както разочарование, така и някакво приятелско отношение към руския президент Владимир Путин, докато подкрепя износа на американско оръжие за Киев.

Министърът на отбраната Пийт Хегсет е похвалил балтийските страни през юли за увеличените им разходи за отбрана, но зад кулисите Пентагонът е настоявал за прекратяване на някои програми за тяхната подкрепа. В Конгреса на САЩ, доминиран от републиканци, но с подпомагане от демократите, се наблюдава объркване и недоумение относно намеренията на администрацията. Някои законодатели отправиха критики към плана, докато други предлагат законодателни мерки за защита на програмите за сигурност на Балтийските страни.

Републиканецът Дон Бейкън коментира в социалните мрежи, че намаляването на помощта би било „катастрофално и срамно решение“, обвинявайки администрацията в слабост спрямо Путин и криза в лидерството на свободния свят. Сенаторката Джийн Шахийн определи ходът като „погрешен“, който изпраща негативен сигнал в момент, когато се търси дипломатическо решение за украинската криза.

Сенаторите Дик Дърбин и Чък Грасли внесоха предложение за кодифициране на Балтийската инициатива за сигурност в ежегодния национален закон за отбраната, с цел гарантиране на продължаващо военно сътрудничество между САЩ и балтийските държави.

Допълнителни подробности и възможни бъдещи развития

Според „Вашингтон пост“ в Конгреса има опасения, че дори при одобряване на средства за източноевропейските програми, Пентагонът може да пренасочи финансирането без съгласието на законодателите чрез процес, известен като „препрограмиране“.

Въпреки това, финансирането от Държавния департамент на САЩ за Латвия, Литва и Естония засега остава непокътнато. То възлиза на около 7 милиарда долара годишно за военна подкрепа, като около 6 милиарда са посветени на закупуване на американско оръжие и боеприпаси.

Естонското министерство на отбраната изрази мнение, че съкращенията на средствата може и да не се осъществят. Специалисти като Хелга Калм от Международния център за отбрана и сигурност в Талин подчертават, че е все още рано за категорични изводи дали финансовата помощ действително ще бъде преустановена.