71% от французите критикуват ръководството на Еманюел Макрон към май 2024
Проучване на Odoxa от 14-15 май показва спад на доверието след пенсионната реформа и телевизионното интервю

Ново проучване на общественото мнение разкрива силно негативно отношение към работата на Еманюел Макрон през изминалите осем години като президент на Франция. Според изследване на Odoxa-Backbone Consulting, проведено между 14 и 15 май сред хиляда пълнолетни французи, 71% от тях не одобряват неговия мандат и не желаят да го видят в Елисейския дворец през 2032 година.
Увеличена обществена критика след втория мандат
Резултатите от проучването показват, че доверието в Макрон се е понижило с 19% спрямо март 2022-а, когато той спечели втори президентски мандат. Ерван Лестроан, директор на Odoxa, посочва, че негативните оценки се дължат предимно на пенсионната реформа, приета без официален парламентарен вот, както и на разпускането на правителството през миналото лято, което обществото е възприело като „отхвърлено и неразбрано“.
Участниците в допитването бяха помолени да сравнят постиженията на настоящия президент с тези на предшествениците му. Макрон получава оценки, близки до тези за Франсоа Оланд (2012-2017), където 73% от анкетираните дават негативна оценка. За сравнение, Никола Саркози (2007-2012) има 62% отрицателни оценки сред обществото.
Телевизионното интервю не подобри рейтинга
Вестник „Фигаро“ отбелязва, че тричасовото телевизионно интервю на Макрон по TФ1 на 13 май не е повлияло положително на общественото мнение. Според Лестроан, „телевизионното му представяне не оправда демократичните очаквания на французите“.
В края на интервюто президентът заяви, че все още не е мислил за избори през 2032 г., като напомни, че не може да се кандидатира за трети пореден мандат през 2027 г. Въпреки това 84% от анкетираните посочват, че не биха искали да го видят сред претендентите на президентските избори след десет години.
Общественото мнение и политическият хоризонт
Тези данни отразяват засилващото се недоволство на френските граждани спрямо политическото ръководство и социалните реформи, които засягат ключови сфери като пенсионната система. Анализаторите подчертават, че обществените реакции могат да повлияят върху политическите решения на правителството и бъдещите изборни стратегии.