Зигмунд Фройд и сложната му роля в психологията на жените

Зигмунд Фройд е централна фигура в дискусията около психологията на жените през 1920-те години, когато споровете в психоаналитичните среди саскърцали единството на движението му. Основателят на психоанализата предвижда критиките към неговите възгледи за женствеността като пристрастни и враждебни към женските стремежи, а тези нападения се оказват по-злобни, отколкото той е очаквал.

Въпреки че някои от позициите му са силно спорни и дори обидни за жените, Фройд признава собствените си ограничения и неразбиране в някои аспекти на женската психология.

Неясноти и предизвикателства в теорията за женската психика

Краят на 1924 г. е период, в който Фройд се опитва да изясни въпроси около клиторалната и вагиналната чувствителност, поставени от Карл Абрахам. В този контекст той откровено признава, че „не знае абсолютно нищо за нея“, описвайки женската психика като „непознат континент“. Този жест на откровение показва неудовлетворението на Фройд от пропуските в неговата теория.

По същото време в разговор с Мари Бонапарт той споделя, че изучава „женската душа“ в продължение на тридесет години, но без да се афишира с това. С въпроса си „Was will das Weib?“ („Какво иска жената?“) той изразява както любопитство, така и безпомощност пред недостатъчната си научна база в тази сфера.

Личната кореспонденция на Фройд изобилства с подобни признания за невежество, като, когато е убеден в нещо, го заявява ясно, но що се отнася до жените, неговата увереност често липсва.

Жените в живота и науката на Зигмунд Фройд

От ранните си години Фройд е заобиколен от жени, а голямата му любов, Марта Бернайс, влиза в живота му на 25-годишна възраст, носейки със себе си силно чувство за притежание и пристъпи на ревност.

Въпреки че основателят на психоанализата счита, че мъжкото приятелство не може да бъде заместено от връзките с жени, те имат важно място както в личния, така и в професионалния му живот.

Много жени, като Лу Андреас-Саломе, Хилда Дулитъл, Хелън Дойч, Джоан Ривиер, Жан Лампл дьо Грут, Рут Мак Брънзуик и дъщеря му Анна Фройд, са ключови фигури за развитието на психоанализата. През зимата на 1901 г. много влиятелни покровителки помагат на Фройд да получи професорска длъжност, а по-късно жените се възхищават от неговата работа и личност.

През 1910 г. при преразглеждането на устава на Виенското психоаналитично дружество Фройд отстоява правото на жените да бъдат членове, противопоставяйки се на Исидор Садгер, който е против тяхното приемане.

Той дори посочва, че жените-анализатори като Жан Лампл дьо Грут и Хелън Дойч могат да проникнат по-дълбоко в ранния период на момичешкото развитие, към който мъжете остават относително чужди. По този начин Фройд признава, че жените могат да бъдат по-компетентни от мъжете в определени аспекти на психоаналитичната практика.

Комплименти и противоречия в отношението към жените в психоанализата

Тази позиция на Фройд представлява забележителен комплимент, макар и примесен с ирония, идваща от човек с репутация на непоколебим антифеминист. Той признава, макар и скрито, че жената-аналитик е особено подходяща за своята „биологична роля“ – майчинството.

Така основоположникът на психоанализата демонстрира сложна и често противоречива гледна точка към жените — съчетавайки лични чувства, научни догадки и социални предразсъдъци в развиваща се теория.